Най-богат е този, който дава

Веднъж един богаташ решил да заведе невръстния си син в най-мизерните селски домове, за да му покаже колко бедни могат да бъдат хората. И така те прекарали цяло денонощие в едно много бедно семейство. Когато се върнали вкъщи, бащата попитал сина си:

– Хареса ли ти пътешествието?

– Беше удивително, татко!

– Видя ли колко бедни могат да бъдат хората? – попитал гордият баща.

– Да.

– Видя ли огромната разлика? – доволно се изпъчил мъжът.

Синът отговорил:

– Да. Видях, че ние имаме едно куче в нашия дом, а те имаха три и още десетки други животни. Ние имаме басейн в градината, а те цяло езеро, на което не се виждаше края. Ние осветяваме градината с няколко лампи, а на тях им светеха звездите. Нашият двор е огромен, а те имаха целия хоризонт.

Бащата онемял от тези думи, а малкото дете добавило:

– Благодаря ти, татко, че ми показа как живеят богатите хора.

Автор: Валентин Начев

Благодаря за Човещината и Сърцето

Благодаря за Човещината и Сърцето!

Michaela Andreeva

Имам среща с приятелка и вече съм на уреченото място, когато тя ми звъни, че закъснява малко. Сядам на една пейка да я чакам, препичайки се блажено на прекрасното, изобилно слънце.

След секунди до мен сяда един мъж - циганин, мръсен, обилно пръскащ неприятна миризма наоколо си. Нормално бих скочила да си вървя, този път обаче нещо ме накара да остана в неговата компания. Казва ми, че не събира боклуци и никога не яде храна от кофите, а само проси и успява да си изкара пари за препитание. Има хубаво чувство за хумор и няколко пъти ми обяснява, че не е циганин – само баща му бил такъв :)

И тъй като е просяк, разбира се ми задава въпроса „Имаш ли да ми услужиш с 20 стотинки?“ Аз му отговарям, че нямам (и мислено си добавям, че няма как да му дам каквото и да е, задавайки ми този въпрос с цигара в ръка, миришещ здраво на алкохол).

Започваме да водим някакъв разговор – говори ми за вярата и Бог, за жена си и децата си, с които вече не живеели заедно, за Бойко Борисов, за просенето. Като цяло доста забавен събеседник, с когото изобщо не ми е усилно да общувам (тук изненадвам себе си!).

По някое време до нас се приближава друг мъж (явно са заедно) – сравнително добре облечен, българин, нахален и безпардонен:

- Поиска ли й? (визира мен).

- Поисках й, ама жената няма.

- Ми тогава кво се занимаваш с нея?! Тя като е луда нека да работи, ние по-добре си живееме от тея дето блъскат по цял ден, нищо че просиме - много по-богати сме! Аз па не съм луд да хода на работа! - поглежда ме и ми се хили.

Моят човек обаче ме защитава:

- Еми няма жената, кво да направи! Обръща се към мен и в този момент се случва нещо, което ми „бръква“ много дълбоко и ми изважда на повърхността безброй въпроси!

Пита ме:

- Гладна ли си?

- Не, не съм.

- Не се притеснявай, имам ядене, ще ти дам.

- Наистина не съм гладна, благодаря (което си е самата истина и даже не ми се налага да лъжа, за да се измъкна :) ).

Обаче той се изправя и, подпирайки се на бастун, изравя изпод съседната пейка една торба. Отново сяда до мен и вади от торбата все още неразпечатан пакет с нарязан салам. Обяснява ми, че предната вечер го е купил с парите, които е изкарал, заедно с бутилка водка, да има за мезе.

Предлага ми да взема салама, направо ми го бута в ръцете:

- Вземи да се наядеш, не е хубаво човек да е гладен!

- Няма нужда да ми го даваш, няма да го взема.

Прибира си го обратно в торбата, след което вади два лева и ми ги подава с репликата:

- На, вземи, купи си нещо.

И тук спирам да дишам.

Сякаш някой ме срита в корема и ми изкара въздуха.

Пренесе ме в друга реалност, в Същността.

Този човек, на когото „нормално“ най-вероятно не бих обърнала внимание (поради гореспоменатите причини), ми подарява един от най-големите и ценни уроци - урок по ЧОВЕЧНОСТ!

Подсеща ме да се замисля над лекомисленото лепене на етикети – само въз основа на това, което виждат очите; над всичките „искам, искам, искам“, напомня ми да съм нащрек за ограниченията на ума, за тесногръдието и високомерието, и още, и още…

Благодаря и за тази „случайна“ среща. За припомнянето, че всички сме свързани; че всички, без изключение, сме едновременно и учители и ученици; че отговорите са навсякъде около нас – винаги, във всеки един момент. Че самите ние сме Отговорът!

Благодаря за Човещината и Сърцето. 

РС, Една Обикновена случка, разказана от една Обикновена жена на страниците на Фейсбук.

Има ли значение как изглеждаш или в каква ситуация си попаднал, когато изпод „съдрания чул“ се прокрадва едно прекрасно, огромно сърце…

Весела Стамболиева

Тангра - Нашият град (1981)

Голямото интервю: Маестро Камджалов-неописуемият

Изключителен, гениален, с голямо бъдеще, притежател на потенциала да се превърне в явлението на 21 век на европейската класическа сцена. Това са „присъдите“ на световната музикална критика за него. Малко след 30-те, младият диригент на хора на Бялото братство се озовава начело на легендарния музикален център на Хайделберг -избран измежду повече от 150 кандидати. Дирижира по своя уникална система. Претворява партитурите в цифрова формула, след което те стават излишни. Остава камертона на сърцето и коритата на разума, в които потича магията от и към хористите, музикантите и хората. Носител е на най-престижните награди за класическа музика, дирижира на три континента. НАСА нарича астероид на негово име.

Чрез фондацията си маестрото помага на десетки млади дарования. Корективът му са звездното небе и законът на Бог. Има вокална алхимия и той я доказва чрез експериментите на музикалната лаборатория за човека. Той е красив, успял и без съмнение дяволски талантлив. Избира „Фауст“ за откриването на новия музикален сезон -случайност?

Дами и господа, последвайте ни на Планетата Камджалов.

Курс „Калиграфия“

>  Начало: 30 септември

>  Продължителност - 12 астрономически часа - 30.09 и 1.10 / 13:30 - 19:30

>  Преподавател: Антоанета Кисьова

Изписването на буквените знаци, като техника, като художествено майсторство, но и като път към себе си, като изследване на емоционалното състояние на момента, като вид медитация.

Нашият курс по калиграфия е структуриран върху изучаването на старобългарското уставно писмо – Х в. – XIV в. , полууставно писмо  и бързопис - след XIVв.

Калиграфията е малко забравено днес изкуство за оформяне на знаците по експресивен, хармоничен и майсторски начин. Позната най-вече от китайската култура, калиграфията успешно се използва и в изписването на българските буквени знаци, като разкрива красотата на нашата азбука. Освен като вид художествена себеизява и изкуство, калиграфията притежава философския смисъл и насоченост и оказва ефект  върху практикуващите както в здравословно, така и в емоционално отношение.

В курса по калиграфия участниците ще:

> овладеят техниката на изписване на старобългарското уставно и полууставно писмо под ръководството на опитен квалифициран преподавател художник

> се запознаят с красотата на орнаментиката в старобългарските книги

> изпишат собствено пожелание върху картичка, любим стих, текст или молитва

> се отдадат на творческия процес, на пътя и на изследването на емоцията, която води до сътворяването на красотата и съвършенството.

Програма на курс по калиграфия:

> 1. Запознаване с историята на калиграфията - европейска, азиатска и арабска.

> 2. Запознаване с основните материали, средства и повърхности. Първи опити.

> 3. Манускриптен текст-композиция и особености.

> 4. Бързопис. Основни буквени групи. Практика.

> 5. Заглавни букви. Видове.Личната буква.

> 6. Вязь.

> 7. Композиране на калиграфски проект

> Максимален размер на групата: 12 участници.

 > Цени:

Цена 150 лв с включени материали (перо, туш, хартия)

Цена (деца, ученици, студенти) 120 лв

Заплащане:

> След предварителна уговорка на място в студиото 

> По банков път: СТУДИО 84 АРТ ЕНД МОУШЪН ЕООД; Юробанк България АД; IBAN BG52BPBI79401082009901; BIC BPBIBGSF ;Основание за плащане - курс "Калиграфия"

> Записването е чрез заплащане на капаро в размер на 80 лв и доплащане в деня на първото занятие и преди началото му.

Според графологията развитието на моториката на ръцете е свързано с развитието на психическите и умствени способности на личността.

Периодичните занимания с калиграфия могат да бъдат изключително полезни за подобряване на концентрацията, съсредоточеността, волевия контрол и търпението. Калиграфията развива фината моторика, оптическия контрол, точността и постоянството, като в този си аспект може да я разглеждаме като вид медитация.

Калиграфията помага да се оптимизира дишането. Мозъкът контролира дишането, а дишането контролира пръстите, когато пишем.Когато вземе перото, човек трябва да се концентрира върху съвършеното, мисълта трябва да е ясна и безразлична към славата, и богатствата. Работата на съзнанието не трябва да се нарушава от външни влияния. Калиграфията възстановява душевното равновесие. След занятия по калиграфия, човек се чувства бодър и въодушевен, а дишането е равномерно и дълбоко.

Калиграфия укрепва мозъка и развива вниманието.

Хората, които се занимават с калиграфия, възприемат информацията по-бързо. Вниманието и наблюдателността при тях са по-добре развити.  Калиграфията кара дясното полукълбо да чувства правилността на линиите, структурата и симетрията, ритъма и темпото, развива наблюдателността като стимулира креативността и фантазията. Резултатите показват, че хората, практикуващи калиграфия, изпитват емоционално спокойствие и отпускане, изразяващо се в равномерно дишане, понижаване на кръвното налягане и пулса, и намаляване на мускулното напрежение. Подобрява се способността на индивида за определяне и диференциация на фигурите, както и способността за пространствено ориентиране.

Калиграми - когато думите рисуват - прочетете в нашия блог

Никога не се жени за българка!

"Никога не се жени за българка!"- съветът наедин чужденец

Предлагаме ви основателните причини, изложени от един чужденец, защо сънародникът му трябва да помислят сериозно преди да се обвържат с българска жена.Предлагаме ви основателните причини, изложени от един чужденец, защо сънародникът му трябва да помислят сериозно преди да се обвържат с българска жена.

„Скъпи Том, ето какво те очаква, ако решиш да минеш под венчилото с българка:

1. Ще те кара да се чудиш и маеш (а дори още не знаеш значението на тези думи)

Българските жени вярват че ключа към успешната връзка са спонтанността и изненадата. До вчера сте се срещали с брюнетка с лешникови очи. Днес до теб вече е червенокоса хлапачка, която иска да ви заведе на село (the village – английски, das dorf – немски).А пък за уикенда планира една кратка почивка до Сандански и Мелник, за да те опие освен с вино и с прекрасни гледки. Свиквай!

2. Ще напълнееш

Но не от тревоги. Техните майки и баби са ги научили да приготвят за мъжете си чудни ястия – баници, кексове, гювеч (и гювечета – бързо ще откриеш разликите), мусака, шопска салата. И ще ти сипят и ракия. И то я гроздова, я сливова, не дай Боже (God forbid!) – кайсиева.Когато кажете „да“ на половинката си, не означава, че трябва да забравите за своите интереси, страсти и хобита„Аз“ и „ти“. Две лични местоимения, които щом минат под олтара, се превръщат в друго местоимение, об…Aug 13 2017vsyakajena.com

3. Българката е горда и силна (това е заложено в гените й)

И не иска гларуси около себе си. Истинската българка е с чуден характер – твърда пред трудностите, но нежна и състрадателна към по-слабите, винаги готова да се пожертва и погрижи(това важи и за теб). Не очаквай обаче да те моли директно за помощ. Тя е научена сама да се справя с трудностите. Това не означава, че не си й необходим. Но трябва да си до нея в истински важните неща.  Тя не иска до себе си гларус (да ти разясня – прехвърчащ с лъскава кола индивид от мъжки пол, с големи претенции , но малки възможности). Тя иска мъж, с когото да се гордее, с който да дели залък, с който да посреща изгревите (особено морските) и който да е отговорен и добър баща. Защото ще видиш, че тя е и всеотдайна майка, освен всичко друго.

4. Тя сякаш не е от този свят

Често ще гледаш своята българска жена и ще се чудиш как може да е толкова красива. Вероятно е потомка на самодиви. Питаш ме какво е това. О, това са неземно красиви, вечно млади девойки, с тънка снага (разбирай хубава фигура), дълги коси и чародеен поглед, който замайва и дори убива(сигурен съм, че често се питаш какви мисли се крият зад него). Така че, приятелю, ти си годеник на една мистична красавица! Ако не я намериш у дома й, потърси я в горите на Витоша, Беласица или Пирин. Ако през зимата не е с теб, докато карате ски на Банско или Боровец или просто се наслаждавате на почивка в някой прекрасен снежен курорт като Пампорово, потърси я в село Змейково – митичният зимен дом на самодивите.

5. Обвързваш се със семейството й, освен с нея

Внимание! Знам, че си единствено дете, бъди особено предпазлив, ако искаш българска мома за невеста. Когато се сгодиш за нея, това е свещено обещание пред цялото й семейство. Но не само рожденото, както си се надявал. Включително имаш ангажимент пред бабите, дядовците, лелите й, братовчедите й и разбира се, вуйчо й (това е братът на майка й, обикновено). Но може й да е някой близък роднина, който й е направил люлката под крушата, когато е била на 5 години. За да се докажеш като истински мъж, освен споменатата ракия, ще трябва да ядеш и шкембе-чорба, боб-чорба и зелник (това е баница със зеле). И нещо много важно – трябва да спечелиш уважението на баща й, иначе може и да не станете съпрузи. И не говорим за формално „да”. Неслучайно, в България, го наричат благословия. Трябва да имаш достатъчно качества, сигурна работа, да си честен и почтен, за да те приеме най-важният мъж в живота на избраницата ти. Него го е имало преди теб, той е давал мило и драго за нея. Имай го предвид. Нали знаеш легендата за принцесата и дракона. Е, тук драконът го наричат змей и се надявай това да не е баща й (виж точка 4 – самодивите неслучайно живеят в село Змейково).

6. Приготви се за огромна, шумна и скъпа сватба

И се готви и за най-страшното – хорото! Преди да започнете да организирате сватбата в България, изгледай филма „Моята голяма луда гръцка сватба”? Макар българските сватби да имат своите специфични традиции, ще добиеш обща представа какво те очаква. Три дни яли, пили и се веселили – цялата рода(виж точка 5). Ще трябва да танцуваш и хоро – както се казва, вече си се хванал на него и без това. Знам, че в началото е трудно, но всички са зад гърба ти, за да те научат. Само се моли да са ти здрави глезените. Ще има и акордеон, и гайда. И фотограф. И това е само началото. И си подготви много хиляди BGN.Но всичко това ще си струва, защото до теб ще застане жена, в чийто вени тече кръвта на смели борци, чудни жени, книжовни дейци и духовни водачи.

Твой кум – Джон (Иван) (и кума Гергана)”

Източник: vsyakajena

Брауновият газ - мит или реалност?

Брауновият газ - мит или реалност?

 Документален филм

Впечатляващото изобретение на Илия Вълков, познат по света като Юл Браун.

Още от дете Илия Вълков се увличал от технологиите. Вдъхновявали го невероятните приключения на Жул Верн и разказите в Библията. Все още съвсем малък, така и не успявал да проумее как Бог ще накаже грешниците с огън и ще изгори Земята, след като 2/3 от планетата са покрити с вода. Тази загадка не му давала мира, докато не взел за себе си решението, че един ден ще накара водата да гори.

Така и станало. 40 години по-късно Илия вече се казвал Юл Браун, живеел в Австралия и правел нещо нечувано от времето на Фарадей - създавал смес от водород и кислород, която можела да превръща водата в екологично чисто и най-вече безопасно гориво! Откритието нарекъл на себе си - браунов газ.

Вода, вода, вода! В книгите, в любимите фрази, тя цял живот била пред очите на учения, още откакто се родил в морската ни столица Варна. Друго, което буквално обсебвало будната му натура, била идеята да отклони човечеството от пагубния му ход на развитие. Силно вярващ, Илия не спирал да търси начин да се използват максимално свойствата на водата.