понеделник, 27 юни 2022 г.

Енергията на бъдещето вече е в ръцете на България

 Инж. Чавдар Каменаров: Енергията на бъдещето вече е в ръцете на България

 Наше технологично откритие за добив на минерали от Черно море ни извежда сред лидерите на картата на световните иновации.

Едно българско откритие е на път да доведе до революция в различни сфери на индустрията – металургия, енергетика, екология. Световното изобретение на инж. Чавдар Каменаров – „Технология за добив на Браунов газ и минерали, богати на полиметали от морска вода“ e своеобразна миннодобивна инсталация за извличане на минерали, изключително богати на полиметали, а също и за добив на питейна вода от морето. Инсталацията може и да унищожава битови отпадъци, да произвежда електрическа и топлинна енергия за бита и промишлеността по много евтин и екологично чист начин.

Инженер Каменаров, как стигнахте до това откритие?

През 2007 г. направих демонстрация, като подкарах една моя стара шкода с чешмяна вода, след като добих от нея Браунов газ. Не можах да дам ход на това откритие, защото срещнах големи затруднения в доставката на специални проводници с високотемпературна изолация – около 400 градуса. Реших да направя опит за добив на Браунов газ с морска вода и бях изумен от резултатите.

Какво показаха те?

Моите усилия бяха да добивам Браунов газ от най-масовия източник – морската вода. Тя е неограничен и неизтощаем, безкраен ресурс. При добива се получиха утайки в огромни количества. В тях има значителна концентрация на минерали, от които могат да се извличат всякакви метали. Когато ги предоставих за анализ в лаборатория и видях резултатите, останах силно изненадан: добивам едно, а получавам нещо далеч по-добро от това, което съм търсил.

Тогава епицентърът на изследванията ми се измести в посока добив на минерални ресурси. По-късно, когато продължихме с лабораторните анализи, очаквахме да получим много по-богати утайки, получени от водата, взета от Егейско море, но се получи обратното. Най-добри резултати показа водата на Черно море. България държи в ръцете си световна иновация с огромен потенциал. Имаме невероятна възможност. Четох в „Списание 8“, че преди години американският посланик в България е направил коментар, че нямаме нужда от природен газ, след като българин е изобретил брауновия.

Инж. Чавдар Каменаров.

Темата за Брауновия газ, открит от българина Илия Вълков, познат на света с името Юл Браун, се дискутира широко в публичното пространство…

Приживе варненецът Илия Вълков казва „Бог е създал първо водата и е вложил цялата си енергия в нея“. Брауновият газ вълнува горещо учените и инженерите у нас и по света от дълго време. Получава се чрез електролиза на водата, при която водородът и кислородът се разделят. Това не е нещо ново, нито сложно – електролизата е открита преди близо два века от Фарадей. Новото е, че когато двата газа след това се смесят, дори под налягане, те не експлодират, а се свързват мирно и тихо. През 1972 г. Илия Вълков патентова свой метод за електролиза. При него водородът се превръща в безопасно и неексплозивно гориво, което не се нуждае от специално съхранение, защото се употребява на момента.

Разработва и генератор, който произвежда газ, наречен в негова чест „Браунов газ“. Той открива, че водородът и кислородът, добити в точно стехиометрично съотношение (равни пропорции на веществата – б.а.), но само при определени условия, вместо да гърмят, имплодират (навътре). Негови са думите: „По-добре буталото да се задвижва с имплозия, отколкото с експлозия. Експлозиите са унищожителни, а имплозиите са съзидателни. Това е и принципът на създаването на Вселената.”

Илия Вълков е искал да помогне за развитието на науката и да наложи ползите от Брауновия газ в ежедневието, като е мислил за екологията на планетата – “От вода и пак на вода с чиста енергия, която може да пречисти водата, въздуха, храната, въобще света.” Брауновият газ е интелигентен и това особено много впечатлява моята партньорка в проекта Цвета Кирилова. Тя го сравнява с интелигентен разум, нарича го „разумно същество“. Например, ако насочите горелка с Браунов газ към човешка ръка, няма да я изгори, защото той пропуска „своите“, „себеподобните“, тъй като в човешкото тяло водата е около 80%. И тъй като Брауновият газ произлиза от водата, „пропуска“ и не „наранява“ всеки обект от живата природа, с водно съдържание.

Но ако срещу него се постави една пръчка волфрам например, не просто ще я стопи. Тази избирателна способност на Брауновия газ позволява с различна температура да се обработват различни сплави, метали. Това е уникалното при него и затова откривателят му Илия Вълков – Юл Браун е бил, меко казано, полудял по него. Газът му изглеждал като някакво живо същество, което може да „мисли“, „разсъждава“ и да подхожда внимателно към живата и нежива материя.

А какви са предимствата на разработената от вас и патентована „Технология за добив на Браунов газ и минерали, богати на полиметали от морска вода“?

Ние стигаме по-далеч от Илия Вълков като знак на признателност към делото му и това, че България има морален дълг към този учен. Нашата патентована иновативна „Технология за добив на Браунов газ и минерали, богати на полиметали от морска вода“ няма световен аналог. Тя е с уникални характеристики и при разгръщането на целия й потенциал се стига до многофункционален апарат, който успешно покрива няколко икономически, стопански и професионални области.

Първо, тя произвежда метали от минералите, които се извличат при добиването на Браунов газ от морската вода. Освен това е производител на енергия, обезсолява морската вода и я прави чиста питейна вода. Технологията може да бъде използвана и за унищожаване на битови отпадъци и накрая да се превърне в една цялостна екологична инсталация.

Едно от големите предимства на технологията е, че може успешно да бъде използвана за очистване на силно замърсени хвостохранилища, включително и радиоактивно заразени, да се рекултивират силно замърсените земи и почви, като на изхода отново се получава енергия. Според потребностите и нуждите на дадена индустрия могат да бъдат усилени определени качества на инсталацията. Да кажем, може да бъде поставена на брега на Африка, да пречиства морската вода и да я превръща в питейна вода. Така ще се захранват с чисти водни ресурси цели общности, които страдат от недостиг на вода.

Може да бъдем изключително полезни в миннодобивната индустрия. Затова смятам, че човечеството е напълно готово да премине на една по-висока скорост в технологичното си познание. Както казва приятел на Цвета, потенциалът на технологията ни е все едно да стъпиш на Марс, преди да си открил огъня и колелото“, ако може да се сравни така!

Това „интелигентно същество“ – Брауновият газ може да даде силен тласък на нещастната ни съсипана индустрия…

Разбира се, иновацията ни не само може да я подпомогне, но да доведе до революция в индустрията. Чрез технологията ни можем да да дадем тласък на една нова стратегия за икономическо и стопанско развитие на България. Металургията например е една от най-енергоемките индустрии. Едно е да получиш минералите, а друго е да получиш метал от самия минерал.

Ако технологията и производството останат в България, това ще изстреля икономиката ни във висините, надяваме се на диалог с институциите. Приложението на нашата технология решава три основни проблема на конвенционалните системи: изразходването на природните ресурсите, замърсяването на околната среда и намаляването цената на енергията.

Излиза, че не е необходимо да се копае земята, за да се добиват метали?

Когато се открие едно природно находище, то се разработва. Хвърлят се огромни инвестиции да се правят подземни галерии за укрепване, обезопасяване, обезводняване… В началото то дава добри резултати, защото има високо съдържание на някакъв елемент – желязо, хром или нещо друго. Но с течение на експлоатацията концентрацията на елемента все повече намалява, рудникът се запечатва и се търси ново находище. Докато при нашата иновативна и изцяло екологична Технология за добив на Браунов газ и минерали, богати на полиметали от морска вода,параметрите са непроменяеми с течение на времето, защото източникът е неограничен и не се изтощава – морската, океанска вода.

Има ли значение къде в българската акватория на Черно море ще се добиват минерали?

Не, разликите в съдържанието на минерали в различни участъци на нашата черноморска акватория са толкова минимални, че няма значение къде точно ще работи инсталацията. За нас най-ценната вода е Черно море. Правил съм опити и в акваторията на Егейско море и очакванията ми бяха да получа много по-добри резултати. Оказа се точно обратното – нашата акватория е много по-добра, независимо че солеността на Егейско море е много по-висока.

Къде може да работи тази пилотна инсталация, на брега или в морето?

Мобилна е, на колела. Работи на открито, компактна е като размери – 2 м на 2 м. Споменах, че с технологията може да се очистват и хвостохранилищата, включително и заразена радиоактивна вода, а на изхода излиза като питейна вода, а всички разтворени радиоактивни минерали могат да се ползват отново. Публично известно е, че Брауновият газ е единственият газ, с който може да се неутрализират радиоактивните отпадъци от ядрените реактори. Сега те се загробват дълбоко под земята в бетонни саркофази и цялата тази зона става необитаема в рамките на 100 хиляди години. При обработка с Браунов газ за няколко минути радиоактивността изчезва.

Когато се прави по-голяма, промишлена инсталация по нашата технология, най-удачно е да е на морския бряг, а още по-хубаво е да е на някой пустинен скалист необитаем бряг. Иначе това е абсолютно чиста технология, няма никакви вредни отпадъци. А пък ако не се изгаря Брауновият газ, който ще се получава, около тази инсталация трябва да има само санаториуми.

Защо?

Защото инсталацията ще произвежда кислород в огромни количества и въздухът ще е пречистен.

В същото време големи мощни корпорации изграждат цели плаващи градове в акваториите си за добив на минерали, дупчат морското дъно. Това не е ли пагубно за морската флора и фауна?

Срещу тези плаващи градове има яростна съпротива от всички екологични организации по света. Те влагат милиарди средства в използването на роботи, които да слязат до морското дъно на дълбочина, на която човек не би оцелял – 6000 м, при налягане от 600 атмосфери. Технологията им е такава, че роботите изгребват всичките конкрети от морското дъно. Тези буци роботите ги разбиват и превръщат в гъста водна емулсия, която с мощни помпи се качва на повърхността. Там с мощни сепаратори се отделят утайките, механичните примеси, а остатъчната вода се връща в морето.

После цялата тази зона става мъртва зона. Измират всички живи организми. Светът незабавно трябва да преодолее този ужасяващ екологичен проблем. Ако не го направи, прогнозите за бъдещето на планетата Земя са апокалиптични.

Не очаквате ли същата яростна съпротива от тези предприемачи, след като предлагате евтина и екологично чиста технология?

Не, точно обратното, ние ще им бъдем изключително полезни. Очакваме те вместо да влагат милиарди в тези плаващи градове, да премахнат 3 нули от разходите си, и ще направят същото проучване с нашата инсталация. Разходите са в зависимост от това, с каква мощност и с каква големина ще бъде инсталацията. Но при едни и същи мощности, при нашата инсталация инвестициите са многократно по-малки. Да не говорим, че при тях енергията, която се влага, по никакъв начин не се регенерира. Докато при нашата технология енергията се регенерира.

Вашата партньорка в проекта Цвета Кирилова публикува интересната теза, че близка до тази технология е била позната на нашите предци още в древността, по време на развитието на Варненската Черноморска цивилизация. Какво мислите по въпроса?

Да, защо не? Говорихме дълго с Цвета по тази тема, абсолютно я подкрепям. Разбира се, засега е само хипотеза. Тя от години се интересува от древната история на България. Известно е, че във Варненския халколитен некропол е открито най-старото злато в света. Преди Черноморския потоп по тези земи е имало процъфтяваща цивилизация, с огромно познание, която се е занимавала с наука и култура и е предала това знание на следващите поколения.

Намерените във Варненския халколитен некропол накити от злато и други метали са изработени по начин, напълно непознат за съвременните занаятчии. Наскоро Цвета ми показа интервю на доц. Христо Смоленов за Потопа в Черно море, за тайните на Варненския некропол. В него той казва, че нашите предци от Варненската цивилизация са доставяли мед и злато за своите ювелирни творби от областта на днешна Стара Загора.

Според хипотезата на Цвета Кирилова, възможно е подобна на откритата от нас технология за добив на Браунов газ и метали да е била добре известна на тези просветени умове. Според нея няма логика такива изкусни майстори, които за изработката на накити и други предмети от бита, са използвали уникална технология, пък да са добивали и пренасяли злато и мед от далечни земи. Напълно е възможно точно на бреговете на Черно море те да са развивали златодобив, металобработване и ювелирна индустрия, като са извличали златото от морето на метри разстояние от домовете си, превръщайки цивилизацията Варна в ковачница на знание, умения и култура. Днес България може да постигне своя Златен век отново и да вдигне икономиката си на крака.

Цвета е прочела също, че според Херодот в района пък на днешния Созопол, заселен от тракийското племе –  скирмиади, популярни в древността като опитни рудари, се поддържали търговски връзки с целия Егейски свят. Контактите им с Мала Азия са били на много високо ниво, търгували са с древногръцкия град на западния бряг на Мала Азия –  Милет. Не случайно като наследство от културата на траките – скирмиади Аполония-Созопол успява да запази независимостта си и по-времето на военните кампании на Филип II Македонски и на Александър Велики.

Траките са били многобройни племена, населяващи огромен ареал в Югоизточна Европа, големи части от полуостров Мала Азия, а и доста по на север от устието на р. Дунав. Те са участвали и в Троянската война, но това не подлежи на съмнение, защото Омир го е описал, вярно само чрез устни предания, но те са се предавали през поколенията.

И така, само ние, Българите, които сме дали Просвещение на Европа, можем да развием богатството, което имаме като „Златна иновативна акция“, за да превърнем България дори в по-красива и успешна от Швейцария.

Известно е от популярната археология, че при проучване на пирамидите е установено, че древните хора в Египет са ползвали примитивен, но ефективен начин за добив на електрическа енергия чрез галванични елементи, от рода на медна и желязна пръчка, потопени в оцетна киселина, дават галванична връзка и е възможно да се произведе ток от няколко волта.

Има артефакти в същите пирамиди, от където може да се заключи, че същите древни „инженери“ за добивали и изкуствена светлина от тези галванични елементи, в резултат на което са могли да нанесат редица, и то сложни рисунки по стените с изобразяване на цели митологични или от ежедневието сцени. Защо тогава да не е възможно нашите праотци от нашия черноморски бряг по някакъв начин да не са добивали така популярния днес Браунов газ, по някаква тяхна си технология, в резултат на което са извличали някои ценни метали, като например мед, злато и др. подобни.

И днес ние, съвременниците, да считаме че сме направили кой знае какво откритие, след като същото е правено преди около 6-7000 г. пр. н.е. от нашите праотци, живели в крайбрежната зона на сладководното тогава езеро, наречено днес Черно море? Така че не е за пренебрегване и такава хипотеза, че тези технологии, които считаме днес за много добри, едва ли не гениални, да са били известни на древните хора от преди 6-7000 години пр.н.е.

Част от екипа на „Плам Енерджи“: Яна Трендафилова, инж. Пламен Каменаров и Цвета Кирилова.

От патриотизъм ли оставате в България?

Не става въпрос само за патриотизъм, това ми е в кръвта. За всичко, свързано с изследванията ми, досега съм бъркал в собствения си джоб. Имаме ли финансиране, започваме да правим тези инсталации. Очакваме предприемчиви хора с възможности да оценят значението на откритието и безкрайните възможности, които то предлага, и да инвестират в него. Създали сме технологичния стартъп „Плам Енерджи“, чиято основна цел е веднага да реализира поредица от научни открития. Много бързо ще превърнем разработките си в печеливш бизнес, каквото е мотото на компанията ни – „Надграждаме света с наука“ – Start Upgrading the world with science и така превръщаме науката в бизнес.

Кога ще покажете откритието си пред по-широка аудитория?

На 17 юли от 18 часа в Националния политехнически музей в столицата на ул. „Опълченска“ 66 за пръв път ще направим мултимедийна презентация и да разкажем за нашата технология. Ще покажем на хората снимки, схеми, ще направим изживяването им незабравимо. Самата инсталация ще представим в Пловдив в края на септември.

Ще поканим учени, студенти от различни университети със специалности, близки до тази технология, приятели, бизнесмени и структури, които имат интерес да се превърнат в потенциални инвеститори в този проект. Ние не случайно се спряхме на Политехническия музей, защото там се пазят спомени от работата на откривателя на Брауновия газ Юл Браун или българския Илия. Така че всеки, който се интересува, да заповяда, ще отговаряме на всякакви въпроси.

Двамата изпълнителни директори на „Плам Енерджи“ Цвета Кирилова и инж. Чавдар Каменаров.

 

Роденият в Пловдив инж. Чавдар Каменаров завършва Транспортния факултет към Техническия университет в София, специалност машинен инженер, и 2-годишна специализация в металургията. Оглавявал е много производствени предприятия. Близо 40 години се занимава и с научна работа, има над 30 изобретения и много научни публикации. През последните 15 години се занимава с проучване, изследване и разработване на нови възобновяеми източници на енергия, свързани с получаване на Браунов газ от сладководни водоеми и морска вода.

Източник: „Плам Енерджи

 

четвъртък, 15 април 2021 г.

Камджалов: Какво говорим за Борисов и Слави, цяла Европа вече е едно менте!

Камджалов: Какво говорим за Борисов и Слави, цяла Европа вече е едно менте!

Диригентът коментира ситуацията по света в ефира на "Честно казано с Люба Кулезич"

Ние сме много зле по отношение на администрация, ремонти и т.н., но България се оказа едно от най-свободните места в Европа. Аз днес бях на летището, минах през цялата машина за безобразно правене на пари - тестването, маските, здравната система. Това, което в България не се знае и не се говори за него е, че българските медии са много избирателни, а в Германия например се случват много неща, които се пропускат, може би и от мързел. Това коментира диригентът Йордан Камджалов в ефира на "Честно казано с Люба Кулезич".

"Това, което мога да разкажа от първо лице е, че партньорът на моя професор по астрофизика, който завежда катедрата в университета в Хайделберг. Неговият партньор е изключителен експерт по медицинско право, който пише книги на много високо международно ниво. Той директно призова здравният министър в съда, а след това беше психически тормозен месеци наред и след това го обявиха за психически нестабилен и го изкараха от играта, като го затвориха дори и в здравно заведение", разказа още диригентът.

"Друг лекар, който раздаде бележки на децата в училището, в което учат моите деца, да не носят маски, защото е доказано вредно, го заплашиха със смърт. Впоследствие, за да не го унищожат той замина за Африка със семейството си. Това е бащата на един от съучениците на моя син Кубрат. Този човек има няколко клиники в Хайделберг. Той си заряза работата и просто отиде в Африка. Това дете е просто липсващо от класа на сина ми", каза още той.

"Така че какво говорим какъв е Бойко Борисов, какъв е Слави Трифонов, какви са патриотите. Цяла Европа е във феноменална криза. Не е утешително, но това прави все по-допустимо разбирането, че бедната и смазана България за пореден път ще бъде принудена да даде импулси и да опложда изпаднала Европа. Това се е случило по време на траките, след това по време на богомолите и сега в 21 век ще се случи отново", допълни Камджалов. 

Статията и цялото предаване в Евроком.

събота, 10 април 2021 г.

Монумент от Асен Пейков на летище "Фиумичино" в Рим

 Монумент от Асен Пейков на летище "Фиумичино" в Рим

На летище "Фиумичино", в Рим, има 5 метров монумент на Леонардо да Винчи, но много малко хора знаят, че това е дело на българин.

АСЕН ПЕЙКОВ е български скулптур роден в София, който едва на 16 години остава пълен сирак. Животът му е изпълнен с изпитания и лишения. След преживяна любовна драма, намира утеха в моделирането с глина. Бъдещето му е предопределено от срещата му с известният скулптур Андрей Николов, който става негов учител. Пейков е блестящ ученик и накрая завършва Художествената академия със златен медал.

През 1938 година, осъществява своята голяма мечта и заминава за Рим. Живее в близост до ателиетата на Салвадор Дали и Пикасо. Занимава се с рисуване. Прави и пластики. Една случайност го среща с потомствена маркиза, която се влюбва в него и се отказва от титлата си, за да бъде негова съпруга.

Прави скулптурни бюстове и рисува портрети на София Лорен и Джина Лолобриджида. Други известни личности, които е увековечил на хартия са Джон Кенеди, крал Хюсеин, актрисата Ава Гарднър.

В този период, след Втората световна война, в Италия пристига и брат му Илия Пейков, който също е художник.

Скулптурата край летище „Фиумичино" е открита през 1960 г., след участие в конкурс, в съревнование с хиляди творци от цял свят.

След големият успех и след над хиляда създадени творби, през 1969 г. Пейков се завръща в България, за да вземе участие в друг конкурс, за паметник на хан Аспарух. Идеята е грандиозна, но така и не се реализира. Това разочарова скулпторът.

В Рим до ателието, в което е творил Асен Пейков, има малък площад, който носи неговото име, а българското неделно училище в италианската столица се казва "Асен и Илия Пейкови". В град Севлиево, където семейството е живяло за кратко, една улица също носи името му.

Публикувано от Таня Пейчинова

събота, 3 октомври 2020 г.

Аз, Грешният Иван, Николай Светлев

 НАЦИОНАЛЕН КОМИТЕТ

СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ

 и ЧИТАЛИЩЕ „НИКОЛАЙ ХАЙТОВ”

ДИСКУСИОНЕН КЛУБ

ПАРАДОКС

6 октомври 2020г /вторник/ от 18,00 ч.

Ви канят на

Кино-лектория по случай 1090 години от създаването на Рилския манастир:

Свети Иван Рилски- закрилникът на

България и българите“

Ще бъде представено второто издание на отдавна изчерпаната книга:

„Аз, грешният Иван...“

на писателя Николай Светлев.

Първото издание на книгата е отличено с наградата на публиката “Булгакон“ за най-добра фантастична книга на 2000-та година

Киносалон на читалище “Н.Хайтов“

ул.“Жулио Кюри“ и бул.“Цариградско шосе“

(срещу хотел Плиска, в сградата на гърба на БИЛЛА)

Вход свободен

Моля, носете си маски и лични предпазни средства!

===============================

Издателска анотация

към първото издание на книгата

 НИКОЛАЙ СВЕТЛЕВ е сравнително ново име в лишената от информация какво и къде излиза българска литература. „АЗ, ГРЕШНИЯТ ИВАН“ е третата му книга от поредица романи, които са безспорно посттоталитарни с дискусията между Доброто и Злото, извън ортодоксалния християнски смисъл. Затова тези романи ни звучат необичайно и по своему злободневно до скандалност.

Тази негова книга разгръща реалистично, последователно, компетентно и убедително историята на Иван Рилски, небесния покровител на българския народ, светеца и отшелника, чийто живот е потънал в анонимността на отминалите векове.

Това не е роман за чужденци, изтъкващ малко известни, но задължителни за самочувствието ни пред света „жития“, а талантливо изваян характер на търсещия истината човек, един вечен образ на искащия да се освободи от „греховността“ на живота съвременник, подчинил се на една велика илюзия.

В съдбовните перипетии по пътя към недостижимостта се убеждаваме, че не отшелничеството води до светостта, а добротата трябва да се търси в самия живот. Прочетете този роман, за да се убедите, че българският писател в лицето на Николай Светлев умее, като своите световни колеги, да ни поднесе увлекателно и динамично един неочакван образ на грешния наш свят.

Любен Дилов

 

Ето и един коментар под книгата:

„Една от най-силните родни книги, които съм чел – рамо до рамо със „Слънце недосегаемо“ и „Време разделно“ – понякога даже по-концентрирана, разтърсваща и общочовешка. И много българска – толкова много, че дори космополитът у мен не може да не почувства трепета на националната гордост. (А преводачът – да не се ядосва за съвършената непреводимост на „Иван“...)“

Калин Ненов


Мой коментар:  

Познавам Николай Светлев. Познавам остроумния му, закачлив и на моменти доста пиперлив стил на писане. Познавам дълбочината, с която изследва всяка тема, възбудила любопитството му.

А св.Иван Рилски заема особено място в сърцето и съзнанието на автора. Преди от перото му да се роди „Аз, грешният Иван“, години наред прави проучвания на апокрифни източници из манастири и села, свързани с живота на Рилския светец. Обикаля страната на длъж и на шир, за да слуша легенди и приказки, разпространявани от уста на уста.

Дали Николай си е изфантазирал сюжета на романа или се е докоснал и до информация някъде от потайните кътчета на Вселената… оставям всеки от вас да прецени сам за себе си…

Весела Стамболиева

 


За да можете да усетите Духа на книгата, ви предлагам един малък откъс от нея:

 Апокрифът за влизането в света и неговото откриване

– Дай ми Златния камък, Кана Субиги! – протегна към него Баян Магесникът треперещи от вълнение ръце.

Симеон бръкна в пазвата си и извади проклетата златна топка, която обърна живота ми наопаки. И тогава за пръв път я видях в кървавите отблясъци на обредния огън. Тя висеше във въздуха и се въртеше чудодейно и с равна скорост между дланите на колобъра.

– Какво виждаш между ръцете ми, Оване? – бе неговият въпрос.

– Кръгло парче злато, незнайни… – отвърнах аз.

– Не, Оване, това е златният образ на нашата Земя, такава, каквато се вижда от дълбините на небесата…

– Че тя земята е плоска, а не кръгла! – не се сдържах аз.

– Иди тогава горе и я виж сам с очите си! – прошепна вдъхновено върховният колобър.

И внезапно огън неземен избухна от окото на сокола върху главата му.

И тялото ми остана в недрата на свещената скала Мадара, а взорът ми, не, очите ми литнаха на възбог! И първо видях като птица отгоре бялото каменисто плато и човешките градежи, които приличаха на черупки сред мощта на естеството и стихиите. После и те се изгубиха в неразличима мозайка, виждаше се само златното на нивята и зеленото на горите. Но този полет нагоре нямаше край.

Надигаше се взорът ми още по-нависоко и Земята вече не бе равна пита, а огънато от Божията ръка разноцветно гумно. А и въздухът също се виждаше като синьо сияние по изкривения хоризонт.

Ала щом влязох във вечния мрак, тя, родната, изскочи пред мен цялата. И наистина бе като едно огромно кълбо, което се крепеше в нищото на Мрака и Хаоса. И светеше с животворна бледосиня светлина. И това го виждах с очите си, и бе истинското Божие или Сатаново творение, а не онези дивотии, дето ги разправяше поп Драган, или онова, което проповядваха многоучените мъже в Преслав.

Защо, Господи, въвеждаш стадото си в заблуждение?! Или му оставяш то самичко да мине по пътищата на заблудата и да погине или оцелее без твоята намеса.

И щом цялата Земя стана пред взора ми толкова голяма, колкото мъжки юмрук, тя удивително заприлича по форма и очертания на Златния камък, който бе долу някъде в дълбините на Мадарската скала.

– Повярва ли сега, Оване? – попита великият Баян.

– Повярвах, незнайни…

– Погледни сега внимателно Златния камък, виждаш ли по него някъде да блести искрица колкото върха на игла?

– Виждам, незнайни!

– Наричай ме Баян, Оване! Тази искрица, която виждаш, е мястото по лицето на Земята, дето сега сме ние и нашият Златен камък. Трябва да видиш още шест искрици и да ни ги покажеш къде са. Гледай хубаво!

– Не виждам други искрици, Баяне, не виждам! – отвърнах аз и това бе истина.

– Как така не вижда, това не е истина, има ги и другите шест Златни камъка. Тежко ти и горко, кана боила колобре Баяне, ако нещо и тук си сбъркал! – хокаше ги в страшен гняв Симеон, а аз се правех, че нито го виждам, нито го чувам.

Тогава соколът на главата на Баян проговори с човешки глас и каза:

– Кана Субиги Симеоне, не се гневи, ние владеем всичките тайнства, но пак не виждаме искриците, дори и тази, която я видя Ован. Сега само той в целия свят го може, познавам го от дете и когато бях още в човешки облик, усещах, че в него се бият силите на небесните чертози. Остави ни да избистрим неговия взор. И той ще открие останалите шест камъка. И нека Тангра ни закриля, защото това никога не е било!

– Бистрете му взора както си знаете, но аз оттук няма да мръдна. И ако до три дни не постигнете желаното – прощавайте се с главите си, пък били те човешки, соколови, змийски или кучешки! – отсече той.

После приседна със зловещо изражение да чака развръзката на тази мистерия.

Ах, как ми бистреха взора проклетите магьосници! Печаха ме на живия си огън, пробождаха ме с шишове от планински кристал, източваха ми през носа цялата кръв във ведро от чисто сребро. Пускаха някакви билки и гърмящи прахове в нея и след това отново ми я вливаха през вените на врата с помощта на бодил от морско свинче. И аз оставах жив, напук на цялото човешко битие. А Симеон наблюдаваше безмълвен тези мракобеснически действия и окото му не мигваше. Така ли ме обичаше нашият прекрасен княз, когото толкова време мислех за единствения ми приятел? Нищо че не се престраших да му го кажа.

Но най-накрая и той скочи ужасèн, когато видя как Баян взе криво стоманено длето, опря го в тила ми и посегна да удари с огромен чук от жълт кремък.

– Какво правиш бе, дивако, ще убиеш моя хранен човек Иван?!

– Няма да умре той, Кана Субиги! Но това е последният начин да имаш своята мечта. Сега ще извадя част от мозъка му и ще сложа на нейно място Златния камък. И тогава той ще вижда искриците не с очите си, а с вътрешния си взор!

– А после?

– Като ти каже това, дето искаш да знаеш, ще трябва да извадя Златния камък от главата му и Ован може да умре наистина. Но може и да оцелее и да бъде юродив нещастник до края на живота си. А пък може и да си остане като хората. Никой досега не е правил туй, което ние правим, затова ти решавай!

И той, князът и ученият, философът и езичникът, човекът и звярът реши и се отрече от мен като Петър от Христа, но петлите на предателството никъде не кукуригаха.

Аз не усетих никаква болка, когато разцепиха черепа ми на същото място, дето ме бе фраснал поръчаният от Симеон и колобрите му византийски меч. Но когато влизаше и се наместваше в мозъка ми, Златният камък имаше топлината на човешка плът. И аз започнах постепенно да изпитвам неземно блаженство, сякаш той наистина бе Божествено творение!

Изгуби се мъжкото начало в мен и се смеси с женското, а човешкото с животинското, мъртвото с живото. И всяка частица от мен стана златна и мислеща с друг някакъв особен разум – хладният нечовешки разум на Създателя. Но дали това бе моят Бог, Исус Избавителя, аз не знаех. Защото Той не се обаждаше и ме бе оставил на мене си, какъвто и да бях в този миг.

И лъчистият ми взор литна по единосъщата с мен Златна Земя. И вече виждах искриците на останалите шест Златни камъка. Но това не бяха искрици, а безумни страховити светкавици, които изтичаха от земята, а не от небето.

– Виждаш ли искриците, Оване?! – чувах като от преизподнята гласа на Баян Магесника.

– Виждам светкавици неземни! – отвърна тялото ми, а взорът ми се носеше по безкрайността на тази огромна и изумителна наша Земя.

– Къде е най-близката светкавица, Оване?!

– През три планини и през морето на юг от Гърция, в една гореща пустиня, където има огромни каменни островърхи грамади, построени от човешка ръка, и великанска статуя на лъв с човешко лице.

– Това трябва да е в Египет при пирамидите, Кана Субиги! При богопроклетия Халид Ал Махди!

– Къде е следващата светкавица, Оване?

– На изток, дето Каспийското море и великата планина Кавказ се срещат.

– Там са нашите братя, балкарите, но те сега са под персийско иго и трябва да потекат реки от кръв, за да го взема! – изпъшка Симеон.

– А по-нататък има ли друга, Оване?

– Има още пò на Изток, при най-високите планини на света!

– Господи, това е северно от Индия, а дотам е стигал единствено Александър Велики! – проплака в отчаяние князът.

– И какво виждаш още, Оване? – попита гласът на колобъра.

– Виждам още три светкавици, но са на обратната страна на Земята. Първата извира на едно място в планинска долина между два безкрайни океана1, а наоколо има пак грамадни каменни постройки като при първата в пустинята, но върховете им са пресечени. Втората е много пò на юг в една огромна планина2 в непознат за нас континент. Третата извира от дъното на океана3, който е между този континент и познатите ни предели на света, но тя е най-слаба.

– Край, край, Господи, защо ме отритваш така, нима мога да се превърна на птица небесна или риба безмълвна, за да стигна и прибера наследството на предците си? И как си разпръснал нашето семе да расте в нивите на всички земи, та да не мога да го събера в един сноп… – продължаваше горко да нарежда князът.

И в този миг, чисто по човешки, ми стана жал за него. С моя помощ пред очите му се сгромолясваше безумната мечта за една Световна империя, на която той да бъде добрият и злият господар. А може би действително мечтаеше да събере в един несломим сноп разпръснатите в необята арии от българското коляно, както някога бе завещал Кана Субиги Кубрат. Но всичко това се превръщаше в непостижим и кошмарен блян. Защото силите на човека, пък бил той и велик владетел, не можеха да бъдат равни на силите Божии. Ах, Симеоне, Симеоне, каква ли буря бушува сега в лудата ти глава? Какви ли диви мъки терзаят безстрашното ти сърце? Дали пак няма да призовеш българските синове под обгърнатия в слава скиптър на царството и да потеглиш с огън и меч към Египет, към Колхида или към приказната Индия? А може би ще повелиш да построят все пак величествени кораби с платна като планини и ще заплуваш през ревящите морета и океани на Запад към неоткрития Нов свят. За да събереш като квачка всичките седем златни яйца в полога си.

Гледах прекрасното му лице и ми ставаше вече страшно, а не жал, защото той не искаше да се откаже от безумието на бляна. И премисляше трескаво дори невъзможните за човека неща. Накрая въздъхна и попита:

– Кана боила колобре Баяне, може ли така да сториш, че човек да живее под водата и да се спусне на огромни дълбини, там, дето и рибите не достигат?

А отговорът бе такъв, че отново ми секна дъха:

– Можело е, Кана Субиги! Преди Всемирния потоп, който е настанал единадесет хиляди години от наши дни назад, хората са имали летящи колесници, теглени от силата на вечен огън. Имали са и изкуствени риби от стомана, хилядократно по-твърда от нашата, с които са стигали в корема им до дъната на най-дълбоките океани. Но всичко това вече е изгубено след тържеството на Божия гняв. Не можеш да стигнеш до седмия Златен камък, който е потънал заедно с великата земя Атлан. Ной е имал в ковчега си само шест Златни камъка и толкова е завещал на своя внук и нашия прародител Зиези. И понеже Зиези го е било много страх някой злонамерен да не придобие отново велика власт над Царството земно и да последва нов Потоп или Огън небесен като Божие наказание, пръснал камъните сред синовете си. А на седмия, най-малкия, оставил вярата в Тангра, за да бъде първият ни Кана боила колобър. И така до ден днешен никой не може да открие Трите велики елмаза на знанието, в които е събрана всичката сила на света. Не ми се сърди, Кана Субиги, но и ти не можеш да сториш това.

– Защо, Баяне, та аз мога да бъда добър и благ и да дарувам народите с безмерна земна благодат?

– Може и така да е, но и ти не си вечен. А тези, които идат след тебе, дали ще са добри и благи? Може би след хиляди години, когато човеците надмогнат силата на стомаха си, ще дойде Върховното време и Знанието няма да бъде унищожително оръжие, а сечиво за добротворни чудеса. Но тогава и сами Трите велики елмаза ще възсияят, без някой да ги насилва…

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

1 Мексико, долината Оаксака.

2 Андите, близо до Мачу Пикчу.

3 Потъналата Атлантида.


вторник, 4 август 2020 г.

Обичаме си я Спиралата...

Обичаме си я Спиралата...


През годините тази Виртуална библиотека стана символ на Духовните търсения на хиляди хора.

И нека не се заблуждаваме – не авторските права са в основата на спирането й. Не веднъж съм забелязвала, че са свалени книги от съставителите на Библиотеката, по желание на автора или на издателя.

Да, има и много други виртуални библиотеки и торенти с неизброимо количество книги на всякаква тематика.

Но Спиралата имаше свой Дух. Спиралата беше място, което посещаваха хиляди хора, тръгнали по Пътя на собственото си Духовно израстване. Повечето книги в Спиралата не могат да се намерят на книжния пазар.

Аз самата съм и от пишещите и от четящите хора. Случвало се е да купя книга от антиквар или да я взема от приятел, да я сканирам, да я обработя и да я изпратя в Спиралата, защото я няма по книжарниците. Изпращала съм и свои книги. И още много хора правеха същото.

Без Спиралата осиротяхме...

Изказвам своята безкрайна Благодарност към екипа на Спиралата, че въпреки проблемите, които имат те самите, не спряха да мислят за нас – техните читатели, и предоставиха целия си архив за свободно ползване!

Това е линк към Мега с всички книги, публикувани в Спиралата:

https://mega.nz/folder/3QBgWKgC#P8ix8_p3wu6SSbVSb0w6NQ

Това е линк към „Накратко“, запазен в машина на времето – webarchive. Как звучи само, а... Машина на времето...

https://web.archive.org/web/20191219154959/http://spiralata.net/kratce/

Благодаря на целия екип на Спиралата!

Благодаря на всички помагачи и съмишленици!

Благодарение на подобен род Хора Познанието и Духовността няма да изчезнат!

Благодаря!

Благодаря!

Благодаря!

Приятно четене!

Приятно Пътешествие в света на Духа!

Весела Стамболиева


понеделник, 3 август 2020 г.

Може би Елф...

Може би Елф...

 

Пламен Георгиев каза: Някой знае ли какво е това? Намерих го днес в района на Св.Св. Константин и Елена.

Докато летеше беше обгърнато в някакво розово-лилаво сияние, като в облаче.

Публикувано във Фейсбук от Plamen Georgiev

РС, Воалът между измеренията става все по-тънък...

Ех... Какво ли още ни предстои да видим...

Весела Стамболиева

РС2, Ето линк, който Диди Павлова ми изпрати:

https://www.facebook.com/magicwithinfantasy/posts/3228915767164570?hc_location=ufi

Той ни препраща към страницата на жената, която ги изработва...

Е, не е истински Елф, но пък е много красив, а и ни подготвя за реалността, към която сме се отправили...

Весела Стамболиева


неделя, 28 юни 2020 г.

„Светият Път“- Българското Камино

Светият Път“- Българското Камино
събеседване



НАЦИОНАЛEН КОМИТЕТ „Свети Иван Рилски”
и
НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „Николай Хайтов”

ДИСКУСИОНЕН КЛУБ
ПАРАДОКС

29 юни 2020 г. /понеделник/ от 18,00 ч.

Ви канят

на събеседване на тема:

„Светият Път“ – Българското Камино

Лектори:
Евгени Коев и Николай Светлев

 На пианото: Маестро Валентин Стамов

Киносалон на читалище „Николай Хайтов“,
ул. „Жолио Кюри“ и Цариградско шосе
/срещу хотел Плиска, в сградата на новата БИЛЛА/

Вход свободен

За контакти: 0899 873 961, Христина Бързанова