събота, 5 август 2017 г.

Заветът на Колю Фичето

Заветът на Колю Фичето

"Та вий сега не проклинайте беднотията си, щото онуй дето днес идва на акъла ви утре ще дойде в ръцете ви. Можете да сте господари на всичко или роби на всички. От вас си зависи."
Колю Фичето

Чудесата на Родопите

Чудесата на Родопите

от

Дяволският мост
Дяволският мост (Шейтан кюприя) е средновековен мост на река Арда. Мостът се намира на 420 метра надморска височина и е ограден от двете страни от стръмни склонове. Носят се много легенди откъде идва името на моста. Според някои в един от камъните личи отпечатък от стъпката на Дявола, останал там след една от неговите разходки по моста.
Най-голямата загадка си остава образът на Дявола, който можете да видите като отражение във водите.  Ликът, който ту се вижда, ту не се вижда всъщност е част от отражение на скалата във водата, точно под централния свод. Тя е отсечена наполовина, а другата половина е отражението й във водата. В същия момент над нея е арката на моста, която също се отразява във водата, оформяйки окръжност. Всичко е идеално огледално отражение. Образът на Дявола може да се види само в един момент от деня – средно в интервала между 11.00 и 12.00 ч.
Всичко това за едни са просто легенди, за други поверия или истина, няма как да знаем откъде точно произлиза името на моста. Ние не сме виждали образа на дявола там, но мястото е неземно красиво, направо райско, определено трябва да се посети.
 



Асеновата крепост
Наричат Асеновата крепост входът към Родопите и това не е случайно. Крепостта се намира в края на Асеновград по посока Смолян, като е добре устроена и леснодостъпна. Може да стигнете до входа и директно с колата. Самата крепост преди няколко години претърпя голямо преустройство, като вече е благоустроена и достъпна с удобни пътеки и най-вече обезопасени. Интересното там, което не трябва да пропускате да видите е надписа на Цар Асен II, владетелят завещал ни една цяла историческа епоха.

Татул
Несъмнено край Татул бе открит най-старият в Тракия хероон – светилище на обожествен владетел. Последните археологически проучвания сочат, че става дума за самия Орфей – прочутия тракийски певец и герой, легендарен покровител на Родопите.
Комплексът е един от най-величествените мегалитни паметници по българските земи. Състои се от древно езическо светилище и средновековна крепост. Централното и най-високо място се заема от изсечен в скалата гроб, до който води тържествено стълбище – символичен гроб на Орфей, за да бъде той посредник между небето и земята, между боговете и хората.
 

Чудните мостове
По източния склон на мощния родопски рид Чернатица се намира едно от най-красивите природни творения в България- Чудните мостове, наречени така съвсем заслужено заради чудната си красота.
Чудните мостове представляват огромни мраморни арки, свързващи двата бряга на река Дълбок дол, която тече източно от връх Голям Персенк сред вековни елови и борови гори.
 



Каменната сватба
Изключително красива група от множество каменни пирамиди, напомняща сватбено шествие. Фигурите са разнообразни по форма и размери. Образуванията са вулкански туфи с риолитов състав, чиято възраст е около 35 млн. години. През олигоцена днешните Източни Родопи са били дъно на море. В резултат на чести вулкански взривове, на морското дъно се образували дебели пластове вулканска пепел, примесена с различни късове от разрушаващите се по брега скали. Утайките се уплътнявали бавно и се превръщали в пластове от туфи, в които сега е оформена “Каменната сватба”. От съдържанието на различни минерали в тях скалите се обагрили в различни цветове – бял, жълт, розов, зелен, ръждивочервен.

Каменните гъби
Каменните гъби са скални образувания, които се намират източно от с. Бели пласт, на пътя, свързващ Кърджали с Хасково. Скалните образувания имат форма на естествени гъби – пънчетата им са розови, а шапките – зеленикави. Височината на пънчетата и ширината на шапките е до 2,5 метра. Изваяни са в риолитови вулкани туфи. Туфите, от които са се оформили каменните гъби, също са резултат от интензивна подводна вулканична дейност, датираща от времето на палеогена. След оттеглянето на морето и последователното издигане на морското дъно, върху тях започнало действието на ерозията. Долният, розов пласт се оказал по-мек и по-лесно се поддавал на действието на слънцето, вятъра и дъжда. Горният, зеленикав пласт съдържа по-здрави минерали, най-вече вулканично стъкло и по-трудно се изветря. Така в продължение на хилядолетия се е оформила тази прекрасна композиция от неповторими форми и багри.

Перперикон
Перперикон е един от най-древните монументални мегалитни паметници, изцяло изсечен в скалите. Той е и една от най-популярните туристически дестинации в България. Разкопките там започват през 2000 г., разкривайки голям скален град, чиито разцвет е през Римската епоха, макар историята му да започва няколко хилядолетия по-рано.
Култовата дейност на скалния връх започва още през V хил. пр. Хр. и е свързана с култа към Бога – Слънце на хората от каменно – медната епоха. Тук те създават първото светилище и полагат съдове с храна за боговете. Тези свещенодействия продължават и през цялата бронзова епоха (III-II хил. пр. Хр.). С усъвършенстването на металните сечива става възможно да се дяла твърдата скала. Точно тогава се оформя овалната зала с огромния кръгъл олтар в центъра. Там жреците извършвали свещените ритуали с вино и огън. Именно тези култови практики са характерни за храма на Дионис, дълго търсен в Родопите.

  

Дяволското гърло
В началото на Триградското ждрело, между големи мраморни блокове, оформили няколко пропасти, зее огромният отвор на дълбок понор, който изцяло „поглъща“ пенливата Триградска река. Това е входът на пропастната пещера Дяволското гърло.
По права линия разстоянието от отвора на понора до излизането на реката на дъното на ждрелото е 530 метра, но в действителност реката изминава през залите и галериите на пещерата доста по-дълъг път – над 700 метра. След гигантския и скок в Дяволското гърло Триградска река попада в огромната Бучаща зала (една от най-големите пещерни зали) и образува каскада от 18 последователни водопада.

Ягодинската пещера
Ягодинската пещера е третата по дължина сред пещерите в България. Разположена е югозападно от село Ягодина, на десния долинен склон на Буйновска река(начален приток на река Въча). Ягодинската пещера е триетажна лабиринтна система с широки и тесни галерии, малки и по-големи зали. Стотици хиляди години буйната река извайвала този чуден подземен лабиринт в мощните мрамори.
Най-стар е най-горният етаж, разположен на 30 метра над днешното легло на реката. Средният етаж е на 18 метра , а най-ниският и най-млад етаж е на 7-8 метра над подземната. Горният етаж е обитаван през новокаменно-медната и бронзовата епоха, за което свидетелстват намерените оръдия и съдове.

Пещера Ухловица
Една от най-старите пещери в България-Ухловица, се намира в Родопите близо до село Могилица. Името и идва от нощна граблива птица, срещаща се в тази част от Родопите. До пещерата се стига пеша по виещ се планински път. Не лек преход, но резултатът определено си заслужава. Входът на пещерата ни отвежда в голяма зала, която се смята и за най-красивата в пещерата. Преминавайки над няколко дълбоки пропасти  и изкачване на стръмни стълби се озоваваме на горния етаж на пещерата – Залата на пропастите. Краят на туристическата обиколка се ознаменува от 7 изключително красиви пещерни езера. Към най-голямото от тях се спускат каменните струи на леден водопад.

Орлово око
Панорамната площадка „Орлово око“ е съоражение изградено, за да могат туристите да се насладят на великолепните гледки към Буйновското ждрело, ридовете на Родопите и дори Рила и Пирин.

Кула Снежанка
Кулата е с височина 156 метра. На най-високата част на кулата е разположено кафе-панорама на 2019 метра надморска височина с невероятна панорамна гледка към Родопите.  При ясен ден пред очите ви се разкрива цялата Студенецка седловина и морето от планински върхове на родопския рид Чернатица, обрасъл с вековни ели, борове и смърчове. На юг се виждат Смолянските езера, а в далечината е гръцката част на Родопите. На запад се издига връх Голям Перелик, в чието подножие се намират китните села Стойките и Гела. Оттук се виждат Рила и Пирин, а на север и Стара планина. От изток се вижда платото Рожен, заедно със купола на Роженската обсерватория.