Николай Светлев
В наскоро завършилия по БНТ исторически
сериал „Войната на буквите” самият цар Симеон Велики, а и синовете му Баян Мага
и Вениамин носеха скрити близо до сърцето си тайнствени бронзови седмолъчни
медальони, които бяха олицетворение на магическа мощ и царствена сила. За
голяма част от зрителите, особено от космополитно настроеното по-младо
поколение, тези сакрални български знаци си останаха пълна шаманистка загадка,
затова по-долу ще се опитаме да обясним, както тяхното предназначение, така и
значението на символите върху тях.
Розетата е отлята от бронз с формата на седмолъчна
звезда с диаметър 38 милиметра, а върху всеки лъч има по два български
рунически знака от първата ни писменост, създадена и използвана далеч преди
Кирил и Методий и идването ни отсам Дунав с кан Аспарух. За мнозина това, че
сме имали руническо писмо и не една или
две, а поне седем български държави в пространството и времето преди Аспарух,
може да звучи еретично, но и досега в Азия има не по-малко от две дузини
народности, които помнят и се гордеят с българските си корени.
Що се отнася до
самата розета – тя нито е създадена като символ в Плиска, нито е от Аспарухово
време, а
поне три хиляди години преди това
Седмолъчната
звезда се среща в разкопки и изображения на исторически обекти в Шумер и Акад,
Асирия и Вавилон, в Средна Азия и Междуречието. Сред изследователите тя е
известна като „Звездата на маговете”,
защото е била широко използвана за гадаене и други обреди от нашите български
колобри, а после също и от халдейските и мидийските жреци. Седемте й лъча
символизират съвкупно седемте видими през древността небесни тела от Слънчевата
система, седемте български племена - основатели на българската държавност,
седемте дни от седмицата и седемте чакри в човешкото тяло.
В нашата
интернационалистическа младост ни набиваха в главите, че видите ли, българската
държава е създадена от Аспарух през 681-ва, а преди него бил баща му Кубрат и
българите след преминаването на Дунав се разтопили в благословеното и огромно
славянско море. И толкоз. И нито дума за истинския ни произход. И че и до днес
в нас тече безсмъртната кръв на един от първите народи в писаната история на
човечеството. Който не вярва, да погледне
в „Книга за хуните”, написана от Кул Гали още през XII век, историческия
сборник „Джагфар тарихъ”, съставен от Бахши
Иман през 1680 г. Според Кул Гали преди 35 хиляди години древните българи
населявали Волгоуралския район – наричали го Ара или Ура, а себе си – жители на
Ура-ара (арийци). Тези и други знаменателни и доказани исторически факти можете
да откриете и в осемте тома от „История на българите”, съставена от доц. Татяна
Ярулина, един прекрасен и добросъвестен учен. Не по-малко красноречиви са
твърденията и на чуждите независими изследователи като Робърт Бовал, геологът
Робърт Шок и астрофизикът от НАСА Томас Брофи. Те поддържат тезата, че
българската древност е по-стара и от египетската,
което се доказва след анализа на артефактите от Перперикон,
Белинташ, Харман Кая и Татул в Източните Родопи.
Но да се върнем
към розетата от Плиска и най-вече на доминантния централен знак върху лицевата
й част – фамозното съчетание IYI.
Този знак в историческата наука се описва като Ипсилон с две хасти. Археолозите го откриват почти повсеместно в
етническите територии на българите
в днешна България, в днешна
Северна Македония и дори в пределите на днешна Хърватия и Гърция, Кипър и
Чехословакия, та дори и Турция. Счита се, че знакът ІYІ е символ на всеобемащия
монотеистичен бог Тангра, олицетворяващ единството, безкрайността и
съвършенството на Вселената. Второто му значение е, че този знак е символ
на владетелския род на българите Дуло,
макар, че по същество е имал многофункционално значение. Знаменателно е, че
цели 100 години след насилственото
покръстване на българите от княз Борис-Михаил, когато хиляди светилища на
вярата в Тангра били отдавна низвергнати, българите са продължили да поставят
този знак върху важни за тях места и
предмети. Още по-стряскащо бе, че дори по времето на комунизма този знак ІYІ, както и свастиката нерядко присъстваше
върху ръчнотканите народни черги, а също така и върху някои обредни хлябове.
Това създаваше известни конфузии на партийните секретари по селата, а на
упреците и заплахите им, бабичките отговаряха, че така са ги учили техните
баби,
за да се вардят от зли сили и караконджули.
Редно е да си
зададем и въпроса как всъщност се произнася и звучи този знак и има ли някакъв
аналог в съвременния български език. Тук изследователите изказват различни
хипотези.
Проф.Петър Добрев
разшифрова, че IYI се произнася като
„йуй” на базата на фонетични
транскрипции на рунически знаци от Средна Азия. Иван Танев смята, че знакът се
чете като „йуж”, други
предлагат тълкувания от рода на „ихи” или „ии”. И всеки един от тези учени аргументирано защитава тезата си,
което е нормално и разбираемо.
Аз нито съм учен,
нито историк или лингвист, но поне имам уши да слушам и очи да виждам
очевидното. А то е, че всеки божи ден всеки един от съвременните българи
произнася по няколко пъти IYI така,
както са го произнасяли още преди хилядолетия нашите предци. Произнасяме го,
без да подозираме, още от деца, та чак до дълбоки старини! Това е гърленото
възклицание за съгласие и одобрение „ъхъ”. Обикновено,
когато го произнасяме, въртим и главата си в хоризонтална посока надясно и
наляво, което при нас означава „да!”, а при останалите народи – „не!”. Ето,
това е уникалното, дълбоко вкоренено и неизтребимо в нас като чергите и
обредните хлябове. Не е било унищожено с огън и меч по време на робството, не
можа да погине в прегръдките на пролетарския интернационализъм, няма да бъде
изчегъртано и от демокрацията и глобализма. Защото вече генетично е заложено в
нас още от времената на колобрите.
Представяте ли си
го същия Симеон Велики с розетата на Плиска в пазвата как язди дивния си кон
Шегор край брега на Ахелой и пита вдъхновената си войска: „Ще смачкаме ли
ромеите, нищо че са два пъти повече от нас?!” И тридесет хиляди мъжки гърла
изригват в отговор: „Ъхъ!” И го правят, защото и словото е сила. В този смисъл
знакът IYI се разбира като
потвърждение, съгласие, а общото съгласие е единство. И тогава ни става много
по-ясно защо кан Кубрат разказва и показва на синовете си притчата със снопа
пръчки. И защо на челото на Народното събрание стои „Съединението прави
силата!”
РС, Знакът
ІYІ
всъщност го има запазен в правописа ни до 1944 година и това е буквата Ѫ - голям Юс или отвореното Ъ. Това е стилизиран образ на ІYІ.
Препечатвам статията не само защото ми харесва и
защото докосна нещо много дълбоко в мен самата, но и защото неведнъж са ме
питали от къде идва и какво означава тази Розета.
Весела Стамболиева
