Денят на народните
будители е отпразнуван за първи път в град Пловдив през 1909 г. Дотогава на
тази дата се е празнувал денят на Св.Иван Рилски. През 1922 г., по предложение
на Стоян Омарчевски - министър на народното просвещение, народното събрание
обявява този ден за празник на всички “заслужили българи”.
„Те са ни спасили
и направили народ, тях трябва да почитаме, от тях само ще се научим как да се
оправяме сега и утре, ако дотрябва…“
За три години той
въвежда задължителното основно образование, строи 1115 нови училища в малките
селища, освобождава от данъци детската литература. Негов е и законопроектът за
поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата
градина.
Показателен е
фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за
задължителното всеобщо начално образование, че само 9 години след
Освобождението на България от османско владичество вече имаме Българска Академия
на Науките.
Отзвук на гласа и
дейността на народните будители са били килийните, прицърковни и
манастирски училища. Те като религиозно-просветни центрове са дали будни общественици, някои от които са
били щастливи да видят свободна България
и да работят за укрепване на младата държава.
БНТ Свят ще излъчи отново филма “Ритъмът на сърцето” за творческата дейност ба ансамбъл Горана, Ню Йорк на 28 октомври - събота от 22.35 българско време. Надяваме се да може да се гледа тук и по целия свят!
Бих казала, че той
със сигурност се надсмива на сънародниците си от отвъдното, че плащат огромни
сметки за електрически ток, когато е създал нещо, което не струва нищо. Създал
го е за всички нас! А на енергийната мафия в България изобщо не и се нрави да се
чува името на Стефан Маринов.
Чували ли сте
някога за Стефан Маринов? Сигурно
много от вас си нямат ни най – малка представа кой е този човек. Въпреки това
обаче вече 16 години след мистериозната му смърт той е един от най – известните
по цял свят българи. Не са никак малко учените учили се от него, не са малко и
учените по света, които го цитират и привеждат негови тези в действие. Как
тогава се получава, така че един българин да е световно известен в научните
среди, а и не само, а в България – неговата родина почти никой да не е чувал за
него?
Стефан Маринов е
роден през 1931г. в София. Майка му Галина е сестра на бележитата наша актриса
Адриана Будевска. Баща му Марин Маринов е юрист (близък приятел на проф. Нисим
Меворах, баща на поета Валери Петров). Родителите му се изучили в Мюнхен. В
семейството гостуват художници, артисти, писатели - Константин Щъркелов, Иван
Лазаров, Елин Пелин...
Завършва физика в
Пражкия университет и след това в Софийския, после завършва и Висшето
военноморско училище във Варна. Пътува като капитан на чешки кораб, после
постъпва на работа в БАН в секцията по физика. Владее до съвършенство руски,
чешки, полски, английски, немски, френски, италиански. На тези езици съчинява
стихове, а на български пише блестяща сатирична проза в епистоларна форма.
60-те и 70-те
години на миналия век никак не били леки за човека, за който може би един ден
ще казваме, че е променил света. По това време той е бил обект на политически
гонения в България заради възгледите му, през 1977г. той емигрира от родината
си. През 1978г. започва да живее постоянно във Вашингтон, по – късно ще живее в
Италия и Австрия също. През 1997 г. загива, падайки от седмия етаж на
университетската библиотека в Грац (Австрия). Макар и оставил прощално писмо,
обстоятелствата около смъртта му са подозрителни. Негови колеги физици
допускат, че е бил хвърлен от прозореца. И лансират версията за намеса на
нефтени, електрически или газови кампании, застрашени от „алтернативните
безплатни енергии".
Стефан Маринов
всъщност е станал известен не с бурния си житейски опит, а главно с неговата
работа. Като човек завършил физика в два много добри за времето си
университета, мечтата на живота му е била да създаде машина “Перпетум Мобиле”.
Идеята му била странна, не много нова, а и в голяма част вече разработена от
други, но важното е че неговата работа я е доразработила в много отношения. Той
създал така наречената машина “тестатика”, която буквално правила електрически
ток от нищото. Най – мощната такава машина документирана досега е в състояние
да създаде около 30 киловата електричество, което никак не е малко като се има
предвид, че всичко от което има нужда е просто магнитно поле. Интересното около
тази машина, е че има една общност намираща се в Швейцария, която твърди, че
притежава 6 такива. По последнa информация, на която случайно попаднах Китай
също в момента се опитва да разработи своя машина “тестатика”, но в много по –
големи мащаби, което ако се случи ще промени коренно съотношението на световния
енергиен пазар.
"Тестатика", така е наречен един
генератор за енергия в Швейцария, в християнската община-кооператив, с име
Methernita, не използващ никакви външни източници, но доставящ електричество в
продължение на по-вече от 30 (!) години в количества достатъчни за задоволяване
на цялата община, включително и намиращите се там производствени работилници.
Изобретателят Проф. Стефат Маринов е нарекъл своето устройство Swiss M-L
converter , Thesta-Distatica, и заявил, че е получил описанието на
конструкцията и принципите на работа по-време на медитация. От техническа
гледна точка, устройството представлява модернизиран електростатичен генератор
на Вимшурст, дисковете на който са способни да се въртят постоянно за сметка на
силите на електростатичното взаимодействие.В конструкцията също са включени
постоянни магнити.
Машина с диаметър
на дисковете 20 сантиметра произвежда около 200 Вата мощност, голямата машина
има дискове с диаметър 2 метра и произвежда около 30 Киловата.
Детайлно
описание на конструкцията може да бъде получено от Ted Bart, Haltenstarsse 5A,
8912 Obfelden, Switzerland, или от Швейцарската Асоциация за Свободна Енергия.
В заключение -
"Тестатика" - име на генератор на "чиста" енергия, или
наука - не официално призната!!!
Закономерен въпрос
- И защо?
Защо до ден днешен
този генератор не стои във всеки дом и всеки цех?
Според някои
непроверени данни при гласуване в общността на предложението ”за предоставяне
технологията на машината „Тестатика” на всички заинтересувани по света”,
единственият глас „Да” е бил на Българския професор Стефан Маринов, който както
вече споменах загива при загадъчни обстоятелства, като преди това построява
образци на два 300 ватови работни модели на генератора Тестатика.
Той отрича
Айнщайн. Непознат в България, тачен в чужбина, физикът антирелативист Стефан
Маринов е една от най-необикновените личности на нашето съвремие. Определя себе
си като „дисидент пред дисидентите", а западните му колеги без уговорки го
зоват „български гений". В скалата на големите умове го поставят и руските
му колеги. На трудовете и личността му са посветени стотици интернет страници -
изследователски и възпоменателни. Присъства и в световната енциклопедияWikipeida.
Веднъж един
богаташ решил да заведе невръстния си син в най-мизерните селски домове, за да
му покаже колко бедни могат да бъдат хората. И така те прекарали цяло денонощие
в едно много бедно семейство. Когато се върнали вкъщи, бащата попитал сина си:
– Хареса ли ти
пътешествието?
– Беше удивително,
татко!
– Видя ли колко
бедни могат да бъдат хората? – попитал гордият баща.
– Да.
– Видя ли
огромната разлика? – доволно се изпъчил мъжът.
Синът отговорил:
– Да. Видях, че
ние имаме едно куче в нашия дом, а те имаха три и още десетки други животни.
Ние имаме басейн в градината, а те цяло езеро, на което не се виждаше края. Ние
осветяваме градината с няколко лампи, а на тях им светеха звездите. Нашият двор
е огромен, а те имаха целия хоризонт.
Бащата онемял от
тези думи, а малкото дете добавило:
– Благодаря ти,
татко, че ми показа как живеят богатите хора.
Имам среща с
приятелка и вече съм на уреченото място, когато тя ми звъни, че закъснява
малко. Сядам на една пейка да я чакам, препичайки се блажено на прекрасното,
изобилно слънце.
След секунди до
мен сяда един мъж - циганин, мръсен, обилно пръскащ неприятна миризма наоколо
си. Нормално бих скочила да си вървя, този път обаче нещо ме накара да остана в
неговата компания. Казва ми, че не събира боклуци и никога не яде храна от
кофите, а само проси и успява да си изкара пари за препитание. Има хубаво
чувство за хумор и няколко пъти ми обяснява, че не е циганин – само баща му бил
такъв :)
И тъй като е
просяк, разбира се ми задава въпроса „Имаш ли да ми услужиш с 20 стотинки?“ Аз
му отговарям, че нямам (и мислено си добавям, че няма как да му дам каквото и
да е, задавайки ми този въпрос с цигара в ръка, миришещ здраво на алкохол).
Започваме да водим
някакъв разговор – говори ми за вярата и Бог, за жена си и децата си, с които
вече не живеели заедно, за Бойко Борисов, за просенето. Като цяло доста забавен
събеседник, с когото изобщо не ми е усилно да общувам (тук изненадвам себе
си!).
По някое време до
нас се приближава друг мъж (явно са заедно) – сравнително добре облечен,
българин, нахален и безпардонен:
- Поиска ли й?
(визира мен).
- Поисках й, ама
жената няма.
- Ми тогава кво се
занимаваш с нея?! Тя като е луда нека да работи, ние по-добре си живееме от тея
дето блъскат по цял ден, нищо че просиме - много по-богати сме! Аз па не съм
луд да хода на работа! - поглежда ме и ми се хили.
Моят човек обаче
ме защитава:
- Еми няма жената,
кво да направи! Обръща се към мен и в този момент се случва нещо, което ми
„бръква“ много дълбоко и ми изважда на повърхността безброй въпроси!
Пита ме:
- Гладна ли си?
- Не, не съм.
- Не се
притеснявай, имам ядене, ще ти дам.
- Наистина не съм
гладна, благодаря (което си е самата истина и даже не ми се налага да лъжа, за
да се измъкна :) ).
Обаче той се
изправя и, подпирайки се на бастун, изравя изпод съседната пейка една торба.
Отново сяда до мен и вади от торбата все още неразпечатан пакет с нарязан
салам. Обяснява ми, че предната вечер го е купил с парите, които е изкарал,
заедно с бутилка водка, да има за мезе.
Предлага ми да
взема салама, направо ми го бута в ръцете:
- Вземи да се
наядеш, не е хубаво човек да е гладен!
- Няма нужда да ми
го даваш, няма да го взема.
Прибира си го
обратно в торбата, след което вади два лева и ми ги подава с репликата:
- На, вземи, купи
си нещо.
И тук спирам да
дишам.
Сякаш някой ме
срита в корема и ми изкара въздуха.
Пренесе ме в друга
реалност, в Същността.
Този човек, на
когото „нормално“ най-вероятно не бих обърнала внимание (поради гореспоменатите
причини), ми подарява един от най-големите и ценни уроци - урок по ЧОВЕЧНОСТ!
Подсеща ме да се
замисля над лекомисленото лепене на етикети – само въз основа на това, което
виждат очите; над всичките „искам, искам, искам“, напомня ми да съм нащрек за
ограниченията на ума, за тесногръдието и високомерието, и още, и още…
Благодаря и за
тази „случайна“ среща. За припомнянето, че всички сме свързани; че всички, без
изключение, сме едновременно и учители и ученици; че отговорите са навсякъде
около нас – винаги, във всеки един момент. Че самите ние сме Отговорът!
Благодаря за
Човещината и Сърцето.
РС, Една Обикновена
случка, разказана от една Обикновена жена на страниците на Фейсбук.
Има ли значение как изглеждаш или в каква
ситуация си попаднал, когато изпод „съдрания чул“ се прокрадва едно прекрасно,
огромно сърце…
Изключителен,
гениален, с голямо бъдеще, притежател на потенциала да се превърне в явлението
на 21 век на европейската класическа сцена. Това са „присъдите“ на световната
музикална критика за него. Малко след 30-те, младият диригент на хора на Бялото
братство се озовава начело на легендарния музикален център на Хайделберг
-избран измежду повече от 150 кандидати. Дирижира по своя уникална система.
Претворява партитурите в цифрова формула, след което те стават излишни. Остава
камертона на сърцето и коритата на разума, в които потича магията от и към
хористите, музикантите и хората. Носител е на най-престижните награди за
класическа музика, дирижира на три континента. НАСА нарича астероид на негово
име.
Чрез фондацията си
маестрото помага на десетки млади дарования. Корективът му са звездното небе и
законът на Бог. Има вокална алхимия и той я доказва чрез експериментите на
музикалната лаборатория за човека. Той е красив, успял и без съмнение дяволски
талантлив. Избира „Фауст“ за откриването на новия музикален сезон -случайност?
Дами и господа,
последвайте ни на Планетата Камджалов.
