„Дневникът на един гад”
след София разтърси Пловдив и Димитровград
Новата книга на Николай
Светлев описва зачатието на изборната лудост у нас и неслучайно се появява в
навечерието на новите предсрочни избори
Пловдивската премиера на романа от чекмеджето на писателя Николай
Светлев „Дневникът на един гад” събра приятели и почитатели – журналисти,
писатели и читатели в поредното издание на Литературния салон на читалище
„Алеко Константинов“ в Пловдив. Тя е втората от авторовата поредица „Книги от
чекмеджето“ като след бляскавата си премиера в София успя да разтърси и
почитателите на изящната словесност и в града под тепетата. Литературният
критик и историк Асен Димитров-Феликс, който е и редактор на книгата, представи
романа–дневник на един американски българин като „машина на времето, която ни връща ден по ден в драматичния кипеж на
първите демократични избори у нас, на фона на умело вплетени ретроспективни
моменти. И почти невероятно е, че събитията, описани преди 36 години,
удивително напомнят на безпорядъка, в който се намираме и днес като общество“.
Той я определи като „разтърсваща
българска версия на мечтаното завръщане на набедения Блуден син, който не дължи
разкаяние никому, но неговата среща с родното е по-драматична от притчата за
библейския му събрат.” Според него голямата заслуга на писателя Николай
Светлев е, че не само спасява дневника, но и го представя на българските
читатели с оптимална времева дистанция.
Пиша този анонс за
книгата на Светлев през призмата на сърцето си! Защото разумът приема трудно
действителността, която е била истината и веруюто на цял един живот - не само
моят, но и на мнозина от нас. Но тази книга трудно може да влезе в рамката на
рецензирането. Тя е огледалото на една епоха. Това е настолна книга за всеки
българин, който иска да я има нашата България.
Прототипът на
главния герой Георги Бандиев е дал екзалтираната картина на времето на големите
промени. Вярата в песента на свободния дух, сълзата в окото на надеждата за
България - демократична и независима. И всичко това оставено в един тефтер -
дневник, побрал преживявания в рамките
на 14 дни и спомени от миналото. От вълнуващите думи на стюардесата „Честита ви
България!”, през „Времето е наше” по митингите, до жестокия и отрезвяващ
сблъсък с действителността. Бандиев иска да живее за България, напук на
природните закони - да доживее свободния дух на българина и отърсването му от
средновековния деспотизъм. Той вижда мрака, но и светлината в края на тунела.
Вижда бездуховността в желязната логика „Щом всички грабят, защо аз да съм
по-назад?”. И за това, че не бива
властта да бъде в основата на благоденствието и успеха - както го е казал още
Буров.
За него е трагична
срещата със шофьора на такси - старши научен сътрудник по теоретична физика и
Милена - проститутка по професия, а по образование - магистър по философия.
И все пак той не
губи надежда: „Ще видим господа офицери!”
Въпреки, че
осъзнава обществената трансмисия на тиранията и това, че убийственият авторитет
ражда тирания и авторитарност, омразата ражда омраза, а кръвта - жестокост и
жажда за нова кръв.
Отрезвяващата
действителност не може да убие желязната логика за това, че нациите не умират
както хората и има надежда да се отърсят от вековната плесен. Както го е казал
Анатолий Рибаков в „Децата на Арбат”- „Защо е този път, щом не води към Храма?”
Бандиев вярва в силата
на живата вода от Юдиното кладенче до неговото родно Змеино, където е коренът
му - ако можеше да „напие” цял един народ… от „пиянството на един народ” по
Вазовски, та до наши дни.
И си мисля - да
даде Бог този Храм да го има за душите ни и след нас.
След двете
последни книги на Николай Светлев, аз имам тази надежда. Бог да го пази, защото
е истински българин.
Те са самото Юдино
кладенче… повярвайте ми! И ценен източник на историческата памет.
В Пловдив историкът-родолюбец Борис Аргилашки вдъхнови присъстващите с емоционален прочит на откъс от романа
Историческа памет,
която се предава по веригата на вените на България - на следващия ден в града
на Пеньо Пенев Димитровград. При още по-екзалтирана публика в Клуба на дейците
на културата в града, автор и редактор под формата на диалог проведоха
интересна среща - разговор с гостите на събитието, като ги запознаха и с
първата книга от поредицата, предизвиквайки жив интерес и теми за размисъл.
Какво по-ценно от
това паметта да лекува… като Юдиното кладенче
РАДКА ТОПАЛОВА, член на СБП
Няма коментари:
Публикуване на коментар