Не си играйте с домашното огнище, защото само Богарите умеят да влизат и излизат от огъня живи!

Не си играйте с домашното огнище, защото само Богарите умеят да влизат и излизат от огъня живи!

Цвета Кирилова

Дядо ми казваше, дъще – 

Който ни е залаял, все е побеснял!

Кои сме ние ли? 

НИЕ СМЕ БОГАРИТЕ! 

Българите на Бог сме кръстени.

Не си играйте с домашното огнище, защото само Богарите умеят да влизат и излизат от огъня живи!

Via Made in Bulgaria

Валентин Стамов - Музикален портрет на Русин Катански - Катанеца

Защо ли ми дойде на ум "Двама мъже в града"...

Двама мъже, отдадени на любимото си занимание и на хората,

които привличат около себе си като два силни магнита.

Обичани, търсени, жадувани...

Благодаря ви, Приятели!

Прекрасни сте!

Весела Стамболиева

С дъх на пролет...

С дъх на пролет...

 Светлината се ражда от Тъмнината, за да ни даде Живот...

Весела Стамболиева

Отдалеч ми се усмихваше от хралупата на едно дърво

в гората на Аладжа манастир...

Mimi Ivanova‎

Най-веселите прогнози на Емил Чолаков

Най-веселите прогнози на Емил Чолаков:

 

■С една дума – студ, с две думи – кучи студ!

■Цялото това безобразие ще ни се стовари от северозапад.

■Баба Марта яхва топлата метла.

■Гърми, не гърми – имайте слънчев следобед!

■Като погледне човек картата – едни слънца… като палачинки!

■Време! Как да му се разсърдиш?

■Юлското слънце през юни ще изгрее с августовски замах.

■Навсякъде е безсрамно хладно за това време на годината.

■Циганско или индианско – така му викат американците, но лятото продължава слънчево и горещо и през октомври.

■Ще задуха и ще завали – а защо точно през почивните дни… и аз това се питам, ама на – време!

■Планината остава без настроение.

■Утре вече ще имаме идеалното време за неходене на планина: бурен вятър, дъжд, по високото – сняг. Да, сняг. Не си причинявайте всичко това, освен ако не го наблюдавате някъде пред камината.

■По-качествените, по-тъмни и по-купести облаци са за утре следобед,

■Морето става все по-морско с всеки изминал ден.

■За пореден ден вижте на картата какво си причиняваме.

■На картата така вали, та и студиото ще наводни.

■Морско – откъдето и да го погледнеш – ще бъде времето през почивните дни.

■В четвъртък вече – дъждове, бури, порои и градушки ще има за всички.

■Облаците през цялото време се опитват да саботират прогнозата за необичайното топло време.

■Само след няколко часа градусите ще скочат с 5-6 и така ще скочат, че ще прескочат 30.

■Не знам за вас, но на мен ми дойдоха в повече бурите в тази прогноза, затова предлагам да видим спортните новини.

■Ей такова нестабилно ще е времето – докато се стабилизира.

■То бива промяна, бива рязка промяна, ама чак пък толкоз… А че му е време на времето да се променя – време му е. Не може да е все така нечовешки горещо в средата на септември.

■Във вторник ще задуха, ще завали, ще се разхлади и ще подготви терена есента да се почувства като у дома си.

■Следобед сме си по къс ръкав – сигурен знак, че макар и в по-мургав вариант лятото все още продължава.

■При подухващ северен ветрец морето може би не заслужава вече толкова специално внимание в прогнозите, но… мен ме гони носталгия.

■Сняг ринат вече в Бавария и Швейцария – ако това, разбира се, ви успокоява.

Истинските имена на месеците на български език

Истинските имена намесеците на български език

Имената на месеците, които използваме днес, са дошли от латински и приличат на тези, които се използват в повечето европейски езици. Това е станало с утвърждаването на общ календар. В миналото българите използвали и други наименования за месеците. Някои от тях са свързани с най-характерния за месеца празник, а други с промените във времето и природата през този период на годината:

ПРОСЕНЕЦ

СЕЧЕН

СУХИ

БРЕЗОВ

ЦВЕТЕН

ИЗОК

ЧРЪВЕН

ЗАРЕВ

РУЕН

ЛИСТОПАД

ГРУДЕН

СТУДЕН

Номер	Имена на латински	Имена на съвременен български	Имена на старобългарски	Значение на имената на старобългарски	Предполагаеми имена на прабългарски (липсват източници)
1	ianuarius	Януари	просинец, колог, коложег, голям сечко	месецът на горящият дънер	алем
2	februarius	Февруари	съчен, сечко, малък сечко	месецът на страшния лед	тутом
3	martius	Март	сух	сухият месец	читем
4	aprilis	Април	брязок	многоцветният месец	твирем
5	maius	Май	тръвен, тревен	тревистият месец	вечем, сретен
6	iunius	Юни	изок, червеник	червеният месец	шехтем
7	iulius	Юли	чръвенъ, жетар, жътвар, сърпен	месецът на жътвата	сетем
8	augustus	Август	орач, зарев	месецът на оранта	есем
9	september	Септември	руен, руй	изобилният (плодороден) месец	девем
10	october	Октомври	листопад	месецът на падащите листа	елем
11	november	Ноември	груден	месецът на грудките	елнем
12	december	Декември	студен	студеният месец	алтом, алтем

Януари, кръстен на римския двулик бог Янус е ПРОСЕНЕЦ, означава нарастването на деня.

Февруари, идва от празника на очистването на тялото febria, в българския календар се е наричал СЕЧЕН, спомнете си Малък Сечко, въздухът сече, реже.

Март, месецът на бог Марс, на лат. Martius, в нашата традиция е наречен месец СУХИ.

Април има българското съответствие БРЕЗОВ. Наречен е на името на брезата, която цъфтяла в този период. На латински месецът е Aprilis от “aperio” – откривам.

Май по нашите земи се наричал ТРЕВЕН, още и ЦВЕТЕН, защото това е времето на растежа на тревата и цъфтежа на дървета и цветя. В Рим той приема името на божеството на растежа Maius.

Юни е наречен ИЗОК. Така се наричали скакалците, които нападали посевите. Латинското съответствие на този месец е Iunius. Предполага се, че е посветен на Юнона – богинята, покровителка на раждането.

Юли е ЧРЪВЕН и е приел наименованието на вид червеи, които се събирали през лятото и от които се получавала червена боя. В чест на Цезар този месец в Рим се нарича „Iulius”. По-рано неговото име било „квинтил”. Думата означава пети месец, като се брои от март.

Август е наречен ЗАРЕВ от глагола рева, зарева. Това е периода на разгонването на елените. През това време те издават специфични ревове. В римския календар този месец е посветен на Август и се нарича Augustus. По-ранното му име е sextilis (секстил) – шести месец от годината като се брои от Март.

Септември в българския календар се наричал РУЕН. Така се наричало растението смрадлика, което цъфти през есента. В Римския календар този месец се нарича September и означава редно число.

Октомври е ЛИСТОПАД, заради падането на листата на дърветата, в римския календар това е осмият месец - Octobrio.

Ноември е наречен ГРУДЕН, заради това, че земята през зимата е скована и става на грудки от студ, съответно деветия месец според римското название – Novebrio

Декември няма нужда от обяснение – той е просто СТУДЕН.

Не храня илюзии, че ще възвърнем някога тези хубави имена на месеците от годината в официалния ни календар, но поне да ги знаем, ей така, както казват - за обща култура, задето сме българи.