2017-та в снимки с Evgeni Dinev Photography

2017-та в снимки

С известно закъснение, представям кратък фото-очерк на местата, които съм посетил през изминалата 2017-та година. 

 2017-та започна обсипана с обилен сняг, който създаде доста главоболия с придвижването. 

 

Сняг беше покрил дори и плажовете. 

 

 Балканът, колкото и да е труднодостъпен през зимата, е още по-пленителен, особено ако си се запътил сам към хижа Рай. 

 

 Вечер в нощното небе грейват безброй ярки звезди. 

 Рила предлага микс от назъбени скали подаващи се страховито в намусеното време. 

 В равнинните части на страната е почти сигурно, че там, където има хълм, някога се е издигала крепост, също като тази край село Венчан. 

 С настъпването на пролетта, лилави великденчета изпълват поляните. 

 Всичко се мени бързо и непрестанно. Както грее слънце, ще завали дъжд и ще се покаже дъга. Мимолетни макове обагрят в алено произволни площи.

 Сезонът, който изпълва с оптимизъм всяко живо същество. 

Правим бърза отбивка в Андалусия, която с невероятната си история ни връща в миналото.

 

 Колкото да хвърлим поглед на двореца Алхамбра в Гранада. 

 Както и на приказният мост Nuevo Ponte в Ронда. 

 Но не се изкушаваме да тръгнем по курортите на Коста дел сол. 

 Съвсем спонтатто се пренасяме на колоритният остров Мадейра.

 Където има от всичко по много - планини, крайбрежие... 

 

 Древни гори. 

 И слънце в изобилие. 

 За момент се връщаме в България, за да видим какво е положението в живописният циркус на Урдини езера. 

 Оказва се, че голямо стадо игриви коне е обсадило всичко наоколо. 

 Юли е, лавандула е покрила като лилав килим многобройни кътчета в Тракийската низина. 

 Време е за море, време е за някой гръцки остров, защо не Лефкада.

 Където морето е по-синьо от небето. 

 

 А небето се слива с морето. 

 И така неизбежно пристигаме в Родопите, където млечният път свети като фар в мрака на необятната вселена. 

 А край Карадере луната изгрява за да прогони мрака. 

 

 Неусетно пристига есента, покрила с пъстра премяна котловини и хребети на Кормисош. 

 Неустоими и пленителни са Родопите в средата на есента, дори и сред най-забутаните дерета. 

 Какво остава пък, ако случайно се окажем по изгрев някъде над виещите се из пъстрите гори меандри на Арда. 

 Понякога ми се струва, че това е всичко, което ми се иска да съм видял, но както се казва, с гледането идва апетита за още и още.