Шведско
издателство прави аудиопремиера
на уникална българска книга за абсурдите на соца
На 7 септември
т.г. шведското издателство Lind&Co публикува аудиоверсия на романа от
чекмеджето на социализЪма „Седемте живота на Иван Б.” от Николай Светлев. На тази дата се навършват точно 115 години от
рождението на Тодор Живков, чието задочно присъствие се усеща в повествованието
на тази книга, писана нелегално през соца и разкриваща неговите парадокси и
абсурди. Самият Живков е чел една глава от тази книга, публикувана като четиво
с продължение във вестник „Труд” през 1990 година. И коментарът му бил:
„Ха-ха-ха, добре ни е изтипосало това момче!” Независимо от това цялата книга е
публикувана на хартия едва 35 години
след завършването й, а сега вече е достъпна и като аудиокнига за слушане.
Това е едно голямо улеснение за широката читателска
аудитория, както в България, така и за българските общности от цял свят, които
нямат възможност да се сдобият с хартиеното издание. Аудиоверсията ще е от
полза и за незрящите хора, както и за тези, които искат да слушат книгата,
когато им е удобно, без да се налага да четат с очите си.
Ето и линк към книгата. Моля с горната бележка ако е
възможно, разпространете го във вашите социални групи в мрежите. Благодаря от
сърце!
РС, Николай Светлев с брилянтен, но доста
хаплив език рисува края на, толкова бленуваното от някои, развито
социалистическо общество… Да, когато пише романа, този край все още не е дошъл
и не ми е много трудно да си представя какво би се случило и с ръкописа, и с
автора му, ако беше попаднал в „правилните“ ръце…
Този роман не е просто едно художествено четиво. Той
те кара да мислиш. Той вади на повърхността скритите и, може би, позабравени
истини, довели ни до абсурдния живот днес. Той ни показва, макар и не директно,
кой и как изгради основите на днешното „демократично“ общество…
Написан преди 35 години, отразяващ една отминаваща епоха
и болезнено пророчески свързан с тогавашното бъдеще и днешната ни трагична
реалност…
Болезнено реалистична, тази книга е за младите хора,
за онези, които не помнят времето на социализма. Но и за онези – по-възрастни,
които помнят само цената на билетчето за градски транспорт и на сиренето… Да,
съгласна съм, че нямаше физически гладуващи, но гладът, който изпитвахме беше
много по-жесток – глад за информация, глад да си кажеш мнението, глад за
музика, наука и изкуство, извън рамките на социалистическата общност…
Благодаря г-н Светлев и за напомнянето, и за
дълбоките, макар и тежки размисли за света, в който живеем днес…
