вторник, 24 април 2018 г.

Господ се е лекувал в Карамлък, сега село Младежко



Румен Стоичков


Една красива река върви по хилядолетния си път в Странджа планина. Влива се в по-голямата си посестрима Велека, а по турско време е известна като Карамлък, Тъмна река. Защото е била понякога черна, мътна, страшна, когато се разсърди. Нейде из зигзагите си решила тя във времето да си сътвори дълбок вир. Назовавали го Гьол буран, сиреч - Син вир. Някога, когато овцете на стопаните из околността се разболявали и повечето умирали, закарвали ги във водите на Карамлък. Прекарвали ги там и чудото се случвало – те оздравявали от нелечимите болести!

Впрочем, на името на реката е отбелязвано в турските регистри това малко селце. Карамлък. Първото му местоположение е било във високото, край изворите. Но впоследствие заради удобствата, прането на вълната, миенето и улеснените битови нужди, хората се преместили по-надолу, където и днес е селцето. През 1934 г. получава българското си наименование Тъмна река и е с него до 1958 г. В онези години, 50-те на 20-и век, ентусиазирани младежи се захващат и построяват шосе и мост - там, където е разклонът за Звездец и Малко Търново – на 7 км от мегдана. Колко дълго са градили не се знае, но пък кръщават реката Младежка, а и самото селище получава третото си име - Младежко.
Веднъж и Господ бил много болен. И Пресветата майка, Богородица, отишла и Го изкъпала край тези чучури. Той се излекувал, а Света Дева Мария благословила лековитата вода... Казва го легендата. Затова и съборът на селото, по стар стил, е на 28-и август – на Голяма Богородица. Прави се курбан, идват хора от къде ли не, водени и от убеждението, че чудодейната вода ще изцери страдащите от инсулти, лумбаго, нервни болести. Но трябва да стоиш в нея не повече от 15 минути. Може да е и два пъти дневно. Излизаш и трябва веднага да се облечеш, т.е. правиш нещо като загряващ компрес, твърдят местните....
Младежко се намира на 30 км от общинския си център град Малко Търново, и на 60 км от областния – град Бургас. На 3 км е село Евренозово, на 5 км – с.Близнак, а на 15 км е с.Звездец. Казват, че в съществуването си през вековете селцето е имало периоди, в които етносът е бил изцяло български. В други години – турски, а след Освобождението – в смесено толерантно съжителство. Идва Балканската война, последвана от Междусъюзническата /1912-1913 г./ и в последвалите бежански вълни в Карамлък се настаняват българи от Лозенград, от Ковчаз, от Източна Тракия. Бягат, за да спасят семействата и живота си, намират тук пустош, строят временни къщи от плетеница, а впоследствие държавата им отпуска пари за направата на така нар.“шевронки“. Петдесетина са къщите, а днешните им обитатели са не повече от 40, предимно възрастни хора. Предците им са построили някога училище, било е начално, до 4-и клас. С две стаи – в едната школото, в другата – Младежкия клуб, съвместил и книгите на съществувалото там читалище. Училищната стаичка е префасонирана във времето на магазин, а клубчето – в негов склад. От 2014 г. са закрити, а хляб и най-необходимите хранителни продукти се продават в сградата на кметството. Днес на мястото на училището се издига хотел - съвременният вариант и надежда за оцеляване на селцето. Чрез туризъм.
Какво предлага Младежко ли? Пещери и извори на р.Младежка. Тази комбинация е обявена за природна забележителност през 2007 г. от Министерството на околната среда и водите. Около 1 км е пътешествието нагоре, към изворите, а над тях, из близките баири, са потайностите на 19 пещери. Това си е чудесен туристически маршрут, с указателни табели, дървени пейки, мостчета, тесни пътечки, причудливи загзаги из камъните, пак мостчета - над притихналата в красотата си река. Над изворите отгоре от векове бди Голямото кале. Смята се, че останките му са от ранновизантийска крепост, но намерените около него предмети са доказали, че живот на това късче земя е имало още през късната античност. Разходката към висините означава и преминаване покрай информационни табла, на които има информация за петте вида прилепи, обитаващи пещерите, а, разбира се, очевидно е, че става дума и за биоразнообразието на Природния парк „Странджа“. Един от туристическите маршрути из него е дълъг 15 км. Тръгва от селото, минава през изворите на реката, след това е Калето, с.Евренозово и пак – обратно, към с.Младежко.
Най-вълнуващо е надвесването над обраслата с мъх паст. Там, откъдето извира Младежка. Един Господ знае от каква дълбочина струи, какво точно се е случило, за да бъде изваяна така, че да можем да я видим, да докоснем хладината и несекващата ѝ същност. Магията на Създателя изниква изпод обагрените в зелено камъни и се понася надолу - чиста и вечна. Дървените табелки наблизо пък сочат още изкушения – замък, кале, кула. По пътечката нагоре....
Върху останките от стражевата кула е надяната днешна дървения – вариант за спокойно съзерцаване на селцето, разположено на 1 км по-надолу. Стъпала, обградени от дървени перила, водещи към вишката в най-високата ѝ част. Че Младежко отгоре изглежда живописно и красиво – в това не може да има спор! Наблизо е още един природен феномен, две огромни скали, сякаш прегърнати и докосващи се, образували под себе си особен отвор. От там не се вижда какво отглеждат днешните жители в градинките си. А то е – боб, домати, пипер, картофи....
Всъщност, двете пещери в края на тази екопътека местните хора наричат - Плевнята, която е по-голямата и в чиято вътрешност са поставени малки икони на Св.Богородица. И Калето, назовавана и Дупката, там, край руините на някогашната крепост. „При Калето имаме росен. Навремето на росена са ходили срещу големи празници, на Гергьовден и Спасовден, болни хора. Даже имахме празник „Ирни“. Тези люде отиват там, преспиват, носят си ядене, лягат до росена, който има характерен мириз. Дори имаме песен „Що гората на росен мирише“. Баба ми, на която съм кръстена, винаги питаше идващите какъв си, защо си тук? Защо младият е качен на коня, а старият води коня?! А бащата, запомнила съм един такъв случай, каза: „Бабо, той е млад, но не може да вижда. Къде ли не сме го водили, а скоро чухме и за вашия лечебен росен.“
Баба ми ги отведе на мястото и им обясни как трябва да се легне под росенчето, да се преспи там, да не говорят, а на сутринта да станат рано, да оставят по една дреха и да си тръгнат, без да се обръщат назад. Сутринта, като минаха покрай нас тези хора, баба ми ги попита какво са сънували. „Сънувахме една мома със зелена метла, която започна да мете“. А тя: „Значи ще оздравее момчето ви!“ И наистина, след 40 дни то оздравяло, правили курбан и донесоха на баба ми подаръци – от благодарност за помощта и тълкуването на сънищата.
Случката е истинска, разказва ми я Дина Калоянова Динова, която е на 73 години и е потомък на тракийските бежанци, заселили някогашното Карамлък. Сочи ми околните връхчета и местности – Ковчаз корусо, където е първият кладенец на селото, Кошу баир, Малката каба, Дренака, Сякън камък, Гердените, Голямата каба, Габрака, Коджа дере, където доскоро се е радвала на живеца си Долната воденица. Накрая е била ракиджийница, но кражбата на казана ѝ преди няколко години е сложила край на вековното съществуване. И втората воденица отдавна вече е само смътен спомен, както и някогашната плетеница-църква. Паднала е под напора на некачествените материали и времето, а на нейно място преди 15-на години е построен параклис, наречен „Св.Богородица“. Заради Божията майка, която е лекувала тук своя Син – Ийсус Христос.











Репортажът е поместен в новата ми книга "Сърце на длан"

вторник, 10 април 2018 г.

Със СОЛ

Със СОЛ!


Бях го чувала и преди, но когато тя ми го каза в неделя, една 80-годишна жена от едно високопланинско селце, го осъзнах наистина. На въпроса ми кой според нея и според опита, който има, е ПЪТЯТ за решаване на трудни ситуации, тя ми отговори:
- Със СОЛ!
- Със сол ли?
- Да, единият път - хвърляш много усилия, правиш всичко по силите си, потиш се много пъти... Вторият път - плачеш, дълго плачеш, докато изплачеш болката и тогава идва и решението... И третият път - отиваш на брега на морето и дълго, дълго го гледаш.

Все СОЛ... Да...
Rumiana Ivanova