неделя, 23 декември 2018 г.

Зимна песничка или

"Над смълчаните полета"

петък, 7 декември 2018 г.

ВЯРА, Никола Вапцаров

ВЯРА

Никола Вапцаров

Ето – аз дишам,

работя,

живея

и стихове пиша

(тъй както умея).

С живота под вежди

се гледаме строго

и боря се с него,

доколкото мога.

С живота сме в разпра,

но ти не разбирай,

че мразя живота.

Напротив, напротив! –

Дори да умирам,

живота със грубите

лапи челични

аз пак ще обичам!

Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат

въжето

и питат:

"Как, искаш ли час да живееш?"

Веднага ще кресна:

"Свалете!

Свалете!

По-скоро свалете

въжето, злодеи!"

За него – Живота –

направил бих всичко. –

Летял бих

със пробна машина в небето,

бих влезнал във взривна

ракета, самичък,

бих търсил

в простора

далечна

планета.

Но все пак ще чувствам

приятния гъдел,

да гледам как

горе

небето синее.

Все пак ще чувствам

приятния гъдел,

че още живея,

че още ще бъда.

Но ето, да кажем,

вий вземете, колко? –

пшеничено зърно

от моята вера,

бих ревнал тогава,

бих ревнал от болка

като ранена

в сърцето пантера.

Какво ще остане

от мене тогава? –

Миг след грабежа

ще бъда разнищен.

И още по-ясно,

и още по-право –

миг след грабежа

ще бъда аз нищо.

Може би искате

да я сразите

моята вяра

във дните честити,

моята вяра,

че утре ще бъде

живота по-хубав,

живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?

С куршуми?

Не! Неуместно!

Ресто! – Не струва! –

Тя е бронирана

здраво в гърдите

и бронебойни патрони

за нея

няма открити!

Няма открити!

РС, Това е първото стихотворение, което научих в живота си. Бях на лагер, за втори клас. Два прочита ми бяха достатъчни... И до днес - половин век от тогава, все още топли сърцето ми...

Весела Стамболиева

събота, 1 декември 2018 г.

Един гениален българин!

Един гениален Българин!

„Ние сме на този свят за толкова малко...

Трябва човек да направи нещо хубаво в този живот и после да му помогне

да стигне до повече хора. Това е единственото, от което има смисъл.“

Георги Георгиев

сряда, 21 ноември 2018 г.

Стефан Воронов - Сняг Бавно Пада

Salvatore Adamo - Tombe La Neige

Една песен в две изпълнения...

Имаше такава рубрика по радиото едно време...

неделя, 16 септември 2018 г.

Черноризец Храбър - "ЗА БУКВИТЕ"

изп. Богдан Дуков

Черноризец Храбър (на старобългарски: Чрьноризьць Храбръ) е средновековен български духовник и писател. Черноризец Храбър (буквално „храбър монах“, въпреки че „Храбър“ може да е собствено име) е работил в Преславската книжовна школа в края на 9 и началото на 10 век. За него няма биографична информация, но името му често се смята за псевдоним, използван от някой от другите изявени представители на школата или дори от самия цар Симеон I. Автор е на апологичния трактат „Сказание о писменех“, което днес се превежда като „Сказание за буквите“ или само „За буквите“.

събота, 25 август 2018 г.

Васко Василев & Лили Иванова - "Осъдени души"

Vasko Vassilev & Lili Ivanova

"Osudeni dushi"

вторник, 3 юли 2018 г.

Стефан Воронов, Суранайка

Суранайка

Стефан Воронов

сряда, 27 юни 2018 г.

Защо западът усилено ни обезбългарява

Защо западът усилено ни обезбългарява - забранената статия на доц. Атанас Семов...

Юристът Атанас Семов написа статия, в която разгроми българското образование, но се оказа, че никой не иска да я публикува.

Явно неудобните истини у нас не се изричат и никой не иска да говори за това, че децата ни все по-малко учат как да бъдат патриоти и да помнят заветите на предците си.

Ние от pazel.eu обаче не робуваме на цензурата и не се притеснява да публикува истини, дори и те да болят и да са неудобни. Публикуваваме статията на доц. Атанас Семов без съкращения:

Министърът на образованието бил уволнен заради „лоша комуникация”!

Как ли трябваше да изглежда добрата комуникация за факта, че от учебната програма отпада „Балканджи Йово”? Това най-ярко, най-знаково за трагичната същност на турското робство произведение! То отпада, но вече се изучава ромската песен „Джалем, джалем”. И междувременно по митинги песента за Райна Княгиня се пее на турски и с друг текст…

„И нашата нация вече е същи Йово: отсякоха й двете ръце (земеделието), отсякоха й двата крака (икономиката), избодоха й двете очи (образованието) – и вече никой не пита нация ли сме, рая ли… Всъщност в управлението на държавата ни вече 2 десетилетия на въпроса „Даваш ли, даваш?”, политическият отговор винаги е „Всичко давам, само да съм на власт!”

И после се чудим как е възможно началника на кабинета на министъра да е агент на турските служби… И небето ни беше дадено вече неведнъж, и земята беше дадена за изкупуване от чужденци и за чужди военни бази, и заводите бяха дадени, повечето да бъдат разтурени, и магазините бяха дадени, та вътре и киселото мляко не е българско… Естествено дадоха се и учебниците.

Балканджи Йово се оказа страшен за националните предатели

Първо отпаднаха предметите „История” и „Родинознание” и децата учат разни безродни „Човек и общество” или „Свят и личност”. И вътре нищо ни за Левски, ни за Ботев… Бенковски до 7 клас не се споменава и веднъж! Хвърковатата му чета е изхвърчала в миналото, както изхвърчаха „История славяноболгарска” и „Записките по българските въстания”…

По „Български език” освен, че вече няма да се учи Вазовата „Родна реч”, но и отдавна не се учи нищо „българско и родно”! Днешното 10-годишно българче не знае наизуст нито едно стихотворение! Модерната българска памет не се хаби за овехтели стихове за вехти войводи… Разлистете учебника по Български език за 4-и клас – вътре няма нито 1 ред от Вазов или Ботев! Нито един!!! Нито за някой войвода или поне за някой български обичай. Децата четат за Мистър Крокотак, за „урок по магии”, за Барон Мюнхаузен… Разбира се, има някаква „Трапезна песен”… И на 110 стр. нито дума за миналото, за българското…

Абе едно Елин-пелиново „чохено контошче” няма, да не говорим за Баба Тонка!… Но пък на стр. 7 се кипри следното важно произведение: „Гламчо цървули си купи нови.” Ей това станахме българите вече: гламчовци с нови западни цървули. Естествената мечта на тези цървули е да крачнат извън българските земи, някъде навън, където по-лесно се купуват нови цървули… Няма съмнение, че всичко това става факт заради много некадърност и най-сърдечна глупост. Т. нар. „Модернизация” (в образованието, но не само) се прави най-често от чели-недочели модерници, за които всичко вносно и западно е модерно, а всичко наше и домашно мирише на „лук и вкиснало” ако някой все още си спомня стиховете на Вапцаров…

Защо Франция и Англия не се модернизират чрез отродяване? Знаете ли какво ще се случи в модерен Париж, ако някой извади от френските учебници Жана Д’арк?… Нямам вече никакво съмнение: толкова организирана глупост не е възможна! Това е съзнателно и продължително осъществяван процес на изтриване на българската идентичност. Той е съпроводен с лавината от турски и други малоумни сериали, от Индия или кой знае от къде, с напълно ориенталска визия, звучене и атмосфера. Този процес на обезбългаряване започна с десетилетното налагане на музикалната чалга, а у нас чалгата е магистрала към джамията! Разбира се, на този процес беше необходимо учителите да бъдат поставени с най-мизерните заплати в цялата държава.

Директор на гимназия получава по-малко от секретарката на министъра! И пак по същата логика с всякакви алтернативни синоди и други механизми православната църква бе изрината от уж модерния ни обществен живот, половината свещеници в страната реално гладуват, храмовете се рушат, но за 20 години са построени над 500 нови джамии! Естествено, в тия 25 години жестоко се окепази и езикът ни… Заедно с това, разбира се, и нравите… Преди век имахме войводи и апостоли, сега имаме мутри и плеймейтки.

В резултат на всичко това в последните поне 10 г. от българското училище излязоха деца, които не носят трепет към българското, за които националното е само пространство, някакъв презрян произход, който биха захвърлили като счупен чадър пред прага на първата западна държава, в която биха отишли, за да живеят по-охолно…

Така за 20 години бе отгледано цяло поколение, което не само нищо не знае за българската история, но и изобщо не се притеснява от това, не се вълнува за нея – тя му е чужда, далечна, ненужна, като историята на родното село на прадядо му някъде в Балкана… Излезе ли навън, той се „срами да се нарече българин”, не че няма и поради что да се срамиш… Този вид уж глобализирана модерност, която беше наложена, отглежда „дърво без корен”, граждани без гражданство, хора без идентичност, без личност – родени гастарбайтери, безкритични наемни работници, чийто духовен хоризонт се простира между малката заплата и намаленията в някой магазин.

Народ без поминък, остане ли и без памет, е свършен народ!

Естествено цялата тази следпразнична ликвидация на националната идентичност, е съпроводена с вихрена ислямизация… Това е драматичен национален проблем. Но вече съвсем очевидно е и европейски проблем. Затова неведнъж съм настоявал за предстоящото българско председателство на ЕС да предложи и дори да наложи създаването на съюзна политика за укрепване на националната идентичност. Това е кауза, която мисля би била подкрепена енергично от Франция, от Дания, от редица държави от Централна и Източна Европа (Унгария, Полша, Литва, Латвия и Естония, със сигурност Чехия), навярно ред други. Обединена Европа има смисъл само като „Европа на Отечествата”, както ясно го заложи още генерал Де Гол и както всъщност го признават Учредителните договори на ЕС… Но Отечество е възможно само ако отците се изучават и помнят. А у нас в училищата вече са прави точно обратното. Оказа се, че демократичната всепозволеност е по-страшна от тоталитарните забрани! Ще го кажа директно: дори съветската или комунистическата идеология, с цялото си малоумие за класова, пролетарска идентичност вместо национална, не успя да нанесе такива поразии – нито в учебниците, нито в обществения живот.

Само преди 35 г. цялата нация бе в подем за отбелязването на 1300-годишнината на държавата ни, по-стари от която в Европа са само 3 (Гърция, Италия и Франция)! Днес отбелязваме годишнината на „Ку-ку”… Затова от поне десетилетие настоявам за нова конституция, в която изрично да се предвиди защита на националната идентичност, образованието да се запише като стратегически национален приоритет, а учителите да имат специален социален статус на засилена защита. Само така можем да се измъкнем от блатото, подобно на Мюнхаузен, нали децата го учат…

Атанас Семов

понеделник, 4 юни 2018 г.

Христо Ботев, Хаджи Димитър

ХАДЖИ ДИМИТЪР

Христо Ботев

Silvi Panicharova публикува тази снимка в страницата си във Фейсбук.

Санираният блок се намира във Враца.

Жив е той, жив е! Там на Балкана,

потънал в кърви лежи и пъшка

юнак с дълбока на гърди рана,

юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,

на друга сабля на две строшена;

очи темнеят, глава се люшка,

уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето

слънцето спряно сърдито пече;

жътварка пее нейде в полето,

и кръвта още по–силно тече!

Жътва е сега... Пейте, робини,

тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,

в таз робска земя! Ще да загине

и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небе, звяр и природа

и певци песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица,

и вълк му кротко раната ближи;

над него сокол, юнашка птица,

и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, –

Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,

чудни, прекрасни, песен поемнат, –

тихо нагазят трева зелена

и при юнакът дойдат, та седнат.

Една му с билки раната върже,

друга го пръсне с вода студена,

третя го в уста целуне бърже, –

и той я гледа, – мила, зесмена!

"Кажи ми, сестро де – Караджата?

Де е и мойта вярна дружина?

Кажи ми, пък ми вземи душата, –

аз искам, сестро, тук да загина!"

И плеснат с ръце, па се прегърнат,

и с песни хвръкнат те в небесата, –

летят и пеят, дорде осъмнат,

и търсят духът на Караджата...

Но съмна вече! И на Балкана

юнакът лежи, кръвта му тече, –

вълкът му ближе лютата рана,

и слънцето пак пече ли – пече!

Творбата е печатана за първи път във в. "Независимост", 1873 г. Кога точно е създадена, не се знае. Захари Стоянов по спомени на съвременници твърди, че Ботев я е декламирал дълго преди публикацията. С малки поправки стихотворението е публикувано в "Песни и стихотворения".

РС, Няма как някой да заличи Историята ни!

Няма как някой да заличи Героите ни!

Няма как някой да заличи Поетите ни!

И не за друго, а защото сме Българи!

И ако някой е забравил това, винаги ще намерим начин да му го припомним!

събота, 2 юни 2018 г.

2 ЮНИ

2 ЮНИ

Камелия Кондова

Синът ми - със заря в очите

и до колене във живота,

се връща, за да ме попита

как се умира като Ботев.

Направо за смъртта въпроса.

А няма отговор и в нея.

Но как да му разкажа просто

как като Ботев се живее?

И как от днешното ми ниско

да обяснявам върховете.

Как знамето да стане близко,

пришито здраво за сърцето?

Като детето ми ги вижда:

войводите, съвсем пропити,

бради си пускат и прииждат

/със революция в брадите/.

И рецитират гръмки фрази

във името на Свободата.

Но, за да любят и да мразят,

не е достатъчна брадата.

Детенце, чакай да се мръкне.

По мръкнало изгрява Ботев.

И е достатъчно да млъкнем.

И пред смъртта. И пред живота.

сряда, 23 май 2018 г.

Върви, народе възродени: Български всеучилищен химн

Върви, народе възродени:

Български всеучилищен химн

неделя, 13 май 2018 г.

Странджа – безкрайна и вечна

Странджа – безкрайна и вечна, между морето и небето

Tsveta Dimitrova

Границите не са непременно нещо лошо. Те са признанието, че има нещо по-натам, по-голямо, повече, отвъд. Просто задават контролния въпрос дали сме готови да преминем, да ги отместим.

А в Странджа граници за отместване и преминаване - бол. За да се качиш на най-високия връх (на най-ниската планина) от българската страна - Голямо градище, минаваш през следите на стария кльон и изоставените застави, виждаш новоизсечените просеки в гората, чиято цел е била да разширят зоната. Отгоре вече се вижда и новата ограда. Но трябва да се загледаш, да я потърсиш. И меандрите на Резовската река, които маркират по естествен начин 100 км от границата. Отмести ли се реката, водата отмества и границата.

В подножието на върха някой е нарисувал други граници. С царевичен грис. Две концентрични окръжности на площадката пред предполагаемата гробница на богинята-котка Бастет.

Концентричните кръгове от царевичен грис.

Паднах точно на ръба. Но не се отказах.

Историята разказва как в началото на 80-те години местен иманяр открива древна карта, нарисувана върху кожа, която достига до Людмила Живкова. Тя от своя страна я занася на Ванга, която разкрива положението на древната гробница, в която по нейните думи се крие ключът към историята на човечеството 2000 назад и 2000 години напред. Пророчицата предупреждава обаче, че не сме готови за нея. Думите й остават нечути. Следват взривовете в пещерата, изнасяне скална маса, а както твърди мълвата сред местните – и десетки сандъци. А след това запечатване с бетон.

Гробницата на Бастет. Бетонът не позволява на водата да се оттича.

Какво точно са открили военните не е ясно, защото никъде няма официални документи. Вярва се обаче, че е отключено голямо проклятие, което донася и смъртта на Людмила Живкова. Затова много хора днес се страхуват да се приближат до мястото. Други се опитват да омилостивят богинята Котка, да се помирят с нея, като носят статуетки и дарове.

Всички без изключение обаче се изправяме на синора на любопитството, маркиран с царевичен грис. Любопитството, което убива котката. И въпросът: А човеците готови ли сме да разберем?

На десетина километра оттук, новата гранична ограда отрязва достъпа до Моста на Вълчан войвода. Легендарният “странджански Робин Худ” броил 40 000 гроша за построяването му през 1800 година, за да свърже селата от двете страни на реката. Стотици години по-късно мостът бил заменен от по-стабилен, каменен. А още по-късно българите го взривили от своята страна, за да прекъснат връзката, която прадедите им били създали. Турската половина си останала здрава.

След посрояването на новата ограда, мостът на Вълчан Войвода вече е достъпен и само от турската страна на границата. За да го видите, трябва да заобиколите и да преминете на отиване и връщане през ГКПП-то.

Преди три години обаче, когато до Вълчановия мост все още се стига и през красивата букова гора от българската страна на реката, се случва нещо специално. На двата бряга, от двете страни на разрушения мост се събират стотици българи и турци (организирани от Зелена Странджа и турско туристичко дружество). От българската страна с тъпан и гайда. От турската със зурни. И от двете страни с добра воля. И вярата, че границите на историята, времето, различията и реката даже могат да бъдат преодолени дори, когато мостът е разрушен.

Защото от дървената наблюдателница на връх Голямо градище, преди да започнеш да търсиш границите с поглед, Странджа се вижда една – безкрайна и вечна, между морето и небето.

събота, 12 май 2018 г.

Баща направи сам барокамера за сина си, който е с аутизъм

Баща направи сам барокамера за сина си, който е саутизъм

Аутизмът не се лекува, но камерата подобрява състоянието на децата

Петър Кондев направи барокамера за сина си, които е с аутизъм.

Когато Емил е на година и половина, поведението му рязко се променя. Само за няколко седмици детето сякаш спира нормалното си развитие.

„Трудно се разбира, че едно дете има аутизъм. Трудно се разбира това в България. Аз съм психолог и много рано го засякох, че нещо не е както трябва. От едно дете любознателно, което е започнало да говори, здраво и живо дете, в един момент светът не му е интересен, говорът някъде избяга”, разказва майката на детето Лилия Кондева.

И до днес Емил няма поставена диагноза аутизъм. Според лекарите детето страда от генерализирано разстройство в развитието.

Аутизмът не се лекува. Терапията на децата започва с посещения при логопед и психолог. Лилия и Петър обаче не се примиряват и търсят алтернативни възможности да помогнат на сина си.

От интернет родителите разбират за терапия, при която деца аутисти дишат чист кислород в барокамера под налягане.

Лъчът надежда води родителите във Варна. Там те правят 30 процедури в барокамерата на голяма болница.

„Започнаха така да се случват нещата, сякаш имате посадени семенца в една саксия и нищо не става и изведнъж хоп. Аз си спомням как отиде пред огледалото и си оправи ризата сам. А това е...само хора, които имат аутистични деца знаят”, разказва бащата.

След видимото подобрение на Емил бащата решава да закупи барокамера за сина си. Сумата от близо 400 хиляди евро обаче е меко казано непосилна за семейството.

Петър направил барокамерата за 5 месеца. Всички компоненти поръчал в лицензирани и сертифицирани фирми. За да работи с апарата, специален курс във Варна изкарала съпругата му.

РС, В материала на БТВ има и видеоклип, в който родителите разказват за пътя, по който са преминали до създаването на барокамерата и за резултатите от лечението с нея.