2 ЮНИ

2 ЮНИ

Камелия Кондова

Синът ми - със заря в очите

и до колене във живота,

се връща, за да ме попита

как се умира като Ботев.

Направо за смъртта въпроса.

А няма отговор и в нея.

Но как да му разкажа просто

как като Ботев се живее?

И как от днешното ми ниско

да обяснявам върховете.

Как знамето да стане близко,

пришито здраво за сърцето?

Като детето ми ги вижда:

войводите, съвсем пропити,

бради си пускат и прииждат

/със революция в брадите/.

И рецитират гръмки фрази

във името на Свободата.

Но, за да любят и да мразят,

не е достатъчна брадата.

Детенце, чакай да се мръкне.

По мръкнало изгрява Ботев.

И е достатъчно да млъкнем.

И пред смъртта. И пред живота.