Всичко, което правим, всяка дума, която казваме има значение

Всичко, което правим, всяка дума, която казваме има значение

03.04.2020 forestbox

Как се прави интервю с човек, на чието име  НАСА кръщава астероид? И когото наричат „истинско чудо, гениален, докоснат от Бог, с невероятно количество мъдрост, сетивност, талант, магия, харизма“? Как се разговаря с някой, който обитава онези фини невидими светове, в които се ражда музиката, поезията, истинското изкуство?

С респект и благодарност.

Разговаряме с маестро Йордан Камджалов след концерта му на търговищка сцена, заедно с русенската филхармония, посветен на 120 годишнината от рождението на Панчо Владигеров.

- Хората, които присъстваха на репетицията преди концерта чуха, че на сцената на драматичен театър Търговище Вие сте получил първия си подарък от Дядо Коледа.

- Да, така е. И тогава сцената ми се струваше огромна. А сега виждам, че трудно побира оркестъра.

– Всички казват, че да свириш на родна сцена е най-трудно. Такава ли беше тя за Вас днес?

– Тази вечер бях много напрегнат от концерта и не бях сигурен, че ще изведа това, което искам, но след концерта съм много доволен. Аз рядко съм доволен от себе си. Оркестърът даде всичко от себе си за тази трудна програма, която за пръв път дирижирам. Радостта, която усещах през цялото време беше много голяма. Доволен съм. Много, много рискова продукция беше. Но през цялото време усещах една топлина, една съпричастност. Смятам, че хората заслужават още повече и повече, и повече. Човекът заслужава нещо идеално. Човекът заслужава нещо съвършено. Човешката душа е нещо толкова чувствително.

- Правите впечатление на изключително вглъбен в себе си човек, който внимава добре какво казва. Далеч са Ви празнодумието и пилеенето на време както на себе си, така и на всички около Вас, което е позабравена добродетел, особено от хората, придобили известност.

- Защото през годините виждам, че всеки – директно или индиректно – е учител за всеки, с който е в контакт. Дори човек, когато ходи по улицата може да бъде добър или лош пример. Всичко, което правим, всяка дума, която казваме, всяко движение има значение. Мисля, че носим социална отговорност за всичко, което мислим, чувстваме и правим. И когато ставаш пример, тази отговорност расте. Тази отговорност ме преследва и ме натоварва през целия ми живот, но когато човек може да споделя нещо смислено, нещо силно, нещо адекватно  с хората, няма как след това да не се чувства удовлетворен въпреки умората и всичко останало.

- Как ви се стори Търговище днес? Вашите приятели, близки и познати, които дойдоха на концерта и търпеливо изчакваха да се сдобият с автограф до преди малко?

 - Българинът е толкова изтощен по принцип. Той е изключително ограбен външно, а е толкова богат отвътре. Намира се в много, много деликатна ситуация и много опасна, защото е на гребена на опазване на едни ценности, които вече са минали ръба. Мисля, че българина се нуждае от адекватни спешни красиви истински неща. Хората са на ръба на силите си и в същото време са толкова силни! Аз не мога да си го обясня. Те са толкова изморени от живота, от системата и въпреки това ние трябва да бъдем една мирна и културна опозиция на всички деструктивни процеси в обществото. Не само в моите съученици и учители днес виждам тази умора. На хората в цяла България им е изключително трудно и трябва спешно да се направи нещо. От много високо ниво трябва да стане това и то не нещо частично, а нещо радикално да се направи за хората. Виждам, че е нанесен фатален удар върху българите. Той се нанася от много време. В хората има едно изнемогване, но точно то ме кара да расте моя респект и моята признателност към тези хора, които удържат. Има едно удържане. Да удържаш, когато всичко е лесно, това го може всеки, но да удържаш в тези условия, това просто е нечовешка сила. В България тези хора са много. Трудно им е, но са много . И мога да им се поклоня, да им благодаря и да им кажа, че им се възхищавам.

-Възхищението ли е Вашият двигател на сцената? Видяхме Ви как се раздавахте тази вечер.

-Аз се възхищавам на хората. Ако аз не се възхищавам, аз няма да мога да правя това. Първо аз се възхищавам на композитора, който свирим, после аз намирам пътища и се възхищавам на оркестъра, на хората, с които работя, и трето – аз се възхищавам на самите хора, които идват на това събитие. Това тройно възхищение ме кара да се подготвям абсолютно и всеки път да излизам подготвен и всеотдаен на сцената, защото тези хора не заслужават нищо друго, освен най-доброто. Никой не знае кое е най-доброто, но нашия максимум. Който не може да се възхищава, нека да не излиза на сцената.

- Вие определено сте космополит. А патриот ли сте?

- В България са най-гениалните хора и най-посредствените. Най-добрите и най-лошите. Най-намерените и най-изгубените души. В България има хора, достойни за възхищение и преклонение, както казах и това е моята мотивация да създавам толкова много проекти, защото тук има едно много дълбоко поле. Колкото да изглеждат нещата трудни и мизерни, те са изключителни. Тук има условия, които ги няма никъде другаде на планетата. И това не е свързано с никакъв патриотизъм, това е свързано с едни обективни наблюдения и познаване на тъканта на обществеността.

- Ако трябва да завършим само с едно изречение, кое ще е то?

- Ние българите, имаме от най-високото до най-ниското и е въпрос на избор, на чувствителност и на интелект с кои пластове от обществото човек ще се свърже и ще влезе в резонанс.

Източник: