Здравейте!
Преди много години
живеех в близост до индианското племе Канауаки Мохаук. Оттам научих една
интересна история, която ще споделя с вас. Вождът на племето (те все още си
пазят традициите, имат вождове, съвет на старейшините и т.н.) бил поканен в
България по линия на културен обмен. И се случило така, че попаднал на изложба
на древни български шевици. Какво било удивлението на домакините, когато той
хванал в ръцете си една българска риза с шевица, като тази
и започнал да я чете като историческа
родова книга : от къде произхожда рода, колко сватби е имало, колко и какви
деца са се родили и т.н. Дори посочил някои грешки!
Значи, това, което
ние днес приемаме просто за шарени орнаменти някога е било универсално кодово
писмо, вид родова книга, която се е бродирала върху чеиза - черги, ризи на този
род и така историята на рода се е предавала от поколение в поколение. Но някъде
там във вековете, този код бил загубен и българите започнали да прерисуват шевиците
само като декоративен елемент, без повече да разбират посланието им. А
индианците са запазили това знание.
Удивително е също
(виж снимката) колко са сходни индианските орнаменти и българските. Това
показва, че някога графичното писмо е било универсално.
Мисля, не е
по-важно кой род бил най-древния на земята, и кой каква велика кулутра бил ИМАЛ
някога, а кой ДНЕС е запазил своята идентичност... Защото докато нас ни
претопяват с измислени европейски ценности, индианците си пазят културата и я
предават на поколенията:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.443333569109133.1073741831.100002974816126&type=1&l=d049a86151
Няма коментари:
Публикуване на коментар