Истинските имена на месеците на български език

Истинските имена намесеците на български език

Имената на месеците, които използваме днес, са дошли от латински и приличат на тези, които се използват в повечето европейски езици. Това е станало с утвърждаването на общ календар. В миналото българите използвали и други наименования за месеците. Някои от тях са свързани с най-характерния за месеца празник, а други с промените във времето и природата през този период на годината:

ПРОСЕНЕЦ

СЕЧЕН

СУХИ

БРЕЗОВ

ЦВЕТЕН

ИЗОК

ЧРЪВЕН

ЗАРЕВ

РУЕН

ЛИСТОПАД

ГРУДЕН

СТУДЕН

Номер	Имена на латински	Имена на съвременен български	Имена на старобългарски	Значение на имената на старобългарски	Предполагаеми имена на прабългарски (липсват източници)
1	ianuarius	Януари	просинец, колог, коложег, голям сечко	месецът на горящият дънер	алем
2	februarius	Февруари	съчен, сечко, малък сечко	месецът на страшния лед	тутом
3	martius	Март	сух	сухият месец	читем
4	aprilis	Април	брязок	многоцветният месец	твирем
5	maius	Май	тръвен, тревен	тревистият месец	вечем, сретен
6	iunius	Юни	изок, червеник	червеният месец	шехтем
7	iulius	Юли	чръвенъ, жетар, жътвар, сърпен	месецът на жътвата	сетем
8	augustus	Август	орач, зарев	месецът на оранта	есем
9	september	Септември	руен, руй	изобилният (плодороден) месец	девем
10	october	Октомври	листопад	месецът на падащите листа	елем
11	november	Ноември	груден	месецът на грудките	елнем
12	december	Декември	студен	студеният месец	алтом, алтем

Януари, кръстен на римския двулик бог Янус е ПРОСЕНЕЦ, означава нарастването на деня.

Февруари, идва от празника на очистването на тялото febria, в българския календар се е наричал СЕЧЕН, спомнете си Малък Сечко, въздухът сече, реже.

Март, месецът на бог Марс, на лат. Martius, в нашата традиция е наречен месец СУХИ.

Април има българското съответствие БРЕЗОВ. Наречен е на името на брезата, която цъфтяла в този период. На латински месецът е Aprilis от “aperio” – откривам.

Май по нашите земи се наричал ТРЕВЕН, още и ЦВЕТЕН, защото това е времето на растежа на тревата и цъфтежа на дървета и цветя. В Рим той приема името на божеството на растежа Maius.

Юни е наречен ИЗОК. Така се наричали скакалците, които нападали посевите. Латинското съответствие на този месец е Iunius. Предполага се, че е посветен на Юнона – богинята, покровителка на раждането.

Юли е ЧРЪВЕН и е приел наименованието на вид червеи, които се събирали през лятото и от които се получавала червена боя. В чест на Цезар този месец в Рим се нарича „Iulius”. По-рано неговото име било „квинтил”. Думата означава пети месец, като се брои от март.

Август е наречен ЗАРЕВ от глагола рева, зарева. Това е периода на разгонването на елените. През това време те издават специфични ревове. В римския календар този месец е посветен на Август и се нарича Augustus. По-ранното му име е sextilis (секстил) – шести месец от годината като се брои от Март.

Септември в българския календар се наричал РУЕН. Така се наричало растението смрадлика, което цъфти през есента. В Римския календар този месец се нарича September и означава редно число.

Октомври е ЛИСТОПАД, заради падането на листата на дърветата, в римския календар това е осмият месец - Octobrio.

Ноември е наречен ГРУДЕН, заради това, че земята през зимата е скована и става на грудки от студ, съответно деветия месец според римското название – Novebrio

Декември няма нужда от обяснение – той е просто СТУДЕН.

Не храня илюзии, че ще възвърнем някога тези хубави имена на месеците от годината в официалния ни календар, но поне да ги знаем, ей така, както казват - за обща култура, задето сме българи.