Истинските имена на месеците на български език

Истинските имена намесеците на български език

Имената на месеците, които използваме днес, са дошли от латински и приличат на тези, които се използват в повечето европейски езици. Това е станало с утвърждаването на общ календар. В миналото българите използвали и други наименования за месеците. Някои от тях са свързани с най-характерния за месеца празник, а други с промените във времето и природата през този период на годината:

ПРОСЕНЕЦ

СЕЧЕН

СУХИ

БРЕЗОВ

ЦВЕТЕН

ИЗОК

ЧРЪВЕН

ЗАРЕВ

РУЕН

ЛИСТОПАД

ГРУДЕН

СТУДЕН

Номер	Имена на латински	Имена на съвременен български	Имена на старобългарски	Значение на имената на старобългарски	Предполагаеми имена на прабългарски (липсват източници)
1	ianuarius	Януари	просинец, колог, коложег, голям сечко	месецът на горящият дънер	алем
2	februarius	Февруари	съчен, сечко, малък сечко	месецът на страшния лед	тутом
3	martius	Март	сух	сухият месец	читем
4	aprilis	Април	брязок	многоцветният месец	твирем
5	maius	Май	тръвен, тревен	тревистият месец	вечем, сретен
6	iunius	Юни	изок, червеник	червеният месец	шехтем
7	iulius	Юли	чръвенъ, жетар, жътвар, сърпен	месецът на жътвата	сетем
8	augustus	Август	орач, зарев	месецът на оранта	есем
9	september	Септември	руен, руй	изобилният (плодороден) месец	девем
10	october	Октомври	листопад	месецът на падащите листа	елем
11	november	Ноември	груден	месецът на грудките	елнем
12	december	Декември	студен	студеният месец	алтом, алтем

Януари, кръстен на римския двулик бог Янус е ПРОСЕНЕЦ, означава нарастването на деня.

Февруари, идва от празника на очистването на тялото febria, в българския календар се е наричал СЕЧЕН, спомнете си Малък Сечко, въздухът сече, реже.

Март, месецът на бог Марс, на лат. Martius, в нашата традиция е наречен месец СУХИ.

Април има българското съответствие БРЕЗОВ. Наречен е на името на брезата, която цъфтяла в този период. На латински месецът е Aprilis от “aperio” – откривам.

Май по нашите земи се наричал ТРЕВЕН, още и ЦВЕТЕН, защото това е времето на растежа на тревата и цъфтежа на дървета и цветя. В Рим той приема името на божеството на растежа Maius.

Юни е наречен ИЗОК. Така се наричали скакалците, които нападали посевите. Латинското съответствие на този месец е Iunius. Предполага се, че е посветен на Юнона – богинята, покровителка на раждането.

Юли е ЧРЪВЕН и е приел наименованието на вид червеи, които се събирали през лятото и от които се получавала червена боя. В чест на Цезар този месец в Рим се нарича „Iulius”. По-рано неговото име било „квинтил”. Думата означава пети месец, като се брои от март.

Август е наречен ЗАРЕВ от глагола рева, зарева. Това е периода на разгонването на елените. През това време те издават специфични ревове. В римския календар този месец е посветен на Август и се нарича Augustus. По-ранното му име е sextilis (секстил) – шести месец от годината като се брои от Март.

Септември в българския календар се наричал РУЕН. Така се наричало растението смрадлика, което цъфти през есента. В Римския календар този месец се нарича September и означава редно число.

Октомври е ЛИСТОПАД, заради падането на листата на дърветата, в римския календар това е осмият месец - Octobrio.

Ноември е наречен ГРУДЕН, заради това, че земята през зимата е скована и става на грудки от студ, съответно деветия месец според римското название – Novebrio

Декември няма нужда от обяснение – той е просто СТУДЕН.

Не храня илюзии, че ще възвърнем някога тези хубави имена на месеците от годината в официалния ни календар, но поне да ги знаем, ей така, както казват - за обща култура, задето сме българи.

За посланието скрито в шевиците

За посланието скрито в шевиците

Здравейте!

Преди много години живеех в близост до индианското племе Канауаки Мохаук. Оттам научих една интересна история, която ще споделя с вас. Вождът на племето (те все още си пазят традициите, имат вождове, съвет на старейшините и т.н.) бил поканен в България по линия на културен обмен. И се случило така, че попаднал на изложба на древни български шевици. Какво било удивлението на домакините, когато той хванал в ръцете си една българска риза с шевица, като тази 

и започнал да я чете като историческа родова книга : от къде произхожда рода, колко сватби е имало, колко и какви деца са се родили и т.н. Дори посочил някои грешки!

 Значи, това, което ние днес приемаме просто за шарени орнаменти някога е било универсално кодово писмо, вид родова книга, която се е бродирала върху чеиза - черги, ризи на този род и така историята на рода се е предавала от поколение в поколение. Но някъде там във вековете, този код бил загубен и българите започнали да прерисуват шевиците само като декоративен елемент, без повече да разбират посланието им. А индианците са запазили това знание.

 Удивително е също (виж снимката) колко са сходни индианските орнаменти и българските. Това показва, че някога графичното писмо е било универсално.

 Мисля, не е по-важно кой род бил най-древния на земята, и кой каква велика кулутра бил ИМАЛ някога, а кой ДНЕС е запазил своята идентичност... Защото докато нас ни претопяват с измислени европейски ценности, индианците си пазят културата и я предават на поколенията:

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.443333569109133.1073741831.100002974816126&type=1&l=d049a86151

2017-та в снимки с Evgeni Dinev Photography

2017-та в снимки

С известно закъснение, представям кратък фото-очерк на местата, които съм посетил през изминалата 2017-та година. 

 2017-та започна обсипана с обилен сняг, който създаде доста главоболия с придвижването. 

 

Сняг беше покрил дори и плажовете. 

 

 Балканът, колкото и да е труднодостъпен през зимата, е още по-пленителен, особено ако си се запътил сам към хижа Рай. 

 

 Вечер в нощното небе грейват безброй ярки звезди. 

 Рила предлага микс от назъбени скали подаващи се страховито в намусеното време. 

 В равнинните части на страната е почти сигурно, че там, където има хълм, някога се е издигала крепост, също като тази край село Венчан. 

 С настъпването на пролетта, лилави великденчета изпълват поляните. 

 Всичко се мени бързо и непрестанно. Както грее слънце, ще завали дъжд и ще се покаже дъга. Мимолетни макове обагрят в алено произволни площи.

 Сезонът, който изпълва с оптимизъм всяко живо същество. 

Правим бърза отбивка в Андалусия, която с невероятната си история ни връща в миналото.

 

 Колкото да хвърлим поглед на двореца Алхамбра в Гранада. 

 Както и на приказният мост Nuevo Ponte в Ронда. 

 Но не се изкушаваме да тръгнем по курортите на Коста дел сол. 

 Съвсем спонтатто се пренасяме на колоритният остров Мадейра.

 Където има от всичко по много - планини, крайбрежие... 

 

 Древни гори. 

 И слънце в изобилие. 

 За момент се връщаме в България, за да видим какво е положението в живописният циркус на Урдини езера. 

 Оказва се, че голямо стадо игриви коне е обсадило всичко наоколо. 

 Юли е, лавандула е покрила като лилав килим многобройни кътчета в Тракийската низина. 

 Време е за море, време е за някой гръцки остров, защо не Лефкада.

 Където морето е по-синьо от небето. 

 

 А небето се слива с морето. 

 И така неизбежно пристигаме в Родопите, където млечният път свети като фар в мрака на необятната вселена. 

 А край Карадере луната изгрява за да прогони мрака. 

 

 Неусетно пристига есента, покрила с пъстра премяна котловини и хребети на Кормисош. 

 Неустоими и пленителни са Родопите в средата на есента, дори и сред най-забутаните дерета. 

 Какво остава пък, ако случайно се окажем по изгрев някъде над виещите се из пъстрите гори меандри на Арда. 

 Понякога ми се струва, че това е всичко, което ми се иска да съм видял, но както се казва, с гледането идва апетита за още и още.