Водопад "Котлите" - Годеч

Водопад "Котлите" се намира в близост до гр. Годеч при село Туден. Водопадът е на река Дракул, която пресича високи отвесни скали и образува 3 пада на водата с обща височина около 20м.

За да стигнете до него, ще трябва първо да минете покрай Букоровския манастир в близост до Туден. До самия манастир се стига пеша по черен път в полето. Водопадът се намира на около 200м от манастира в стръмно дере, като се излиза от горната му страна. Слизането до котела под водопада е по много стръмна пътечка сред отвесни скали.

Наблизо се намира още една обител – Разбоишкият манастир. Това е стар, малък, вдълбан в скалата манастир. До него се стига, като се продължи по пътя малко след табелата за Букоровския манастир и после още около 30 мин пеша по черен път, който слиза до река Нишава и стара железопътна линия. Водопадът и двата манастира могат да бъдат обходени без проблем за около 5-6 часа.

Новите баби

Новите баби

Дали Мадона ще задължава внучето си да спи всеки следобед? По-скоро не

Пейка в парка. Петдесетинагодишна жена с кок и очила в стил Коко Шанел пише на лаптоп и полюшва бебешка количка с крак. Бебето промрънква, тя му дава биберон, запява тихо парче на „Ю Ту” и продължава анализа си за постиженията на генното инженерство в последните години.

Август, къмпинг, плаж. Две дечица се кискат, зарити до уши в пясъка, докато баба им излиза от водата, влачейки сърф. И казва на мъжа си: „Догодина да ми купиш кайт, сърфа ще го дам на малките, вече ми е скучно с него.” Нищо чудно – жената е на 68 години и иска да пробва някоя новост. Има ли нещо неясно дотук?

 Питам, защото някои познати, като Стела, живеят с объркани представи за бабите и дядовците. Твърдят, че свободата била нещо непознато за тях. Е, грешат. Защото новите баби нямат нищо общо с Маминка и Дедко. Те са родили децата си, когато са били на 25. И с тези деца се е случило същото или нещо приблизително. (Това е статистика. А че сега жените гледат да забременеят, след като отхвърлят 20-ина години стаж и се утвърдят в професията, не се брои. То е по-скорошна тенденция.)

Тъй че „бездната” между поколенията не е чак толкова огромна, а днешните баби по на 45–55 години са напълно в час с живота и спокойно могат да общуват пълноценно с тийнейджърите, ако, разбира се, въпросните тийнейджъри са достатъчно умни да търсят това общуване. Тези „баби” са минали доста неща: от „рапорт даден – рапорт приет” в пионерските лагери, през писане на рапорти в службата и писане на домашни заедно с децата, през безброй щури идеи, които са мечтали, но не са могли да осъществят, през еуфорията на 10 ноември и унинието по-нататък, та до днес. Тоест не са живели равно, сиво и еднакво с десетилетия – палачинката на личната им легенда се е обръщала доста пъти. И, да, те си боядисват косата, мажат се с кремове за заличаване на бръчки, задъхват се по стълбите, но не са отчаяни, обезверени и скапани създания, мислещи единствено и само какво да сготвят на внучето. Наред със скандали, съкращения в работата и болнични операции са преминали през хиляди щастливи мигове, сред които не са без значение купоните с „Битълс”, катеренето до далечни хижи, танците до зори, любенето в кола, гледането на пиратски филми с кошмарно качество – да не ви изброявам всички моменти, в които са опитвали свободата. Те много добре знаят какъв е нейният вкус, наясно са и с цената й. Не са забравили какви са били терзанията на техните родители, помнят добре и противоречивите емоции на своите деца. Или казано с думите на лирическия герой на Павел Поппандов от „Оркестър без име”: „И ние сме яли бонбонки „Тик-так”, и ние сме пушили „Кент”.

Не, още не съм станала баба, но казвам „ние”, защото това чудо сполита хората ей тъй, както си седят и пишат текстове за „Жената днес”, стихотворения или анализи за генното инженерство. „Мамо, тате, запознайте се с Инчето. Говорил съм ви за нея. Много се обичаме, решихме да се женим, тя е в третия месец.” Това не е 2006-ата серия на „Дързост и красота”, това е житейска класика. Ако щете.

Вярна е максимата, че бабите обичат внучетата си повече, отколкото своите деца, защото внуците им връщат младостта. Но не е вярно, че тази любов се изразява само в грижи за това малките да са здрави и нахранени. Много майки също смятат, че комуникацията с децата им се изчерпва със стандартните въпроси за училището, яденето и прибирането в 8. Може да си млад и пак да си закостенял и консервативен човек. Тесногръдието и неумението да се справяш с проблемите на малкия човек не е от възрастта, а до характер, до ген и дух. И ако някой знае как се възпитават деца, това са бабите.

Моята баба беше най-добрата ми приятелка точно в годините, когато се чувствах най-самотна и неразбрана – около 16-те. С нея можех да си говоря, търсех съвети по любовни въпроси, по казуси, свързани с приятелство и предателство. Не ми и хрумваше да се допитам до нашите, защото баба олицетворяваше мъдростта – бивша учителка със снежнобяла коса, спокойна, плетяща дантелени покривчици до безумие. Тя все ми втълпяваше, че трябва да съм добра, смирена.

И чух във VIP Brother Дичо да проповядва същото. Сигурно от него ще излезе супердядо някой ден. Ще ми се да питам 17-годишния си син какво мисли по въпроса, но го няма – отиде да кара ски на Мальовица. С баба си.

Автор: Станислава Петкова

Музикална Лаборатория за Човека на Камджалов

Каним ви да се потопите в уникалното пространство на Музикална Лаборатория за Човека – камерен състав, с диригент Мая Василева и артистичен директор Йордан Камджалов.

Ще имате възможността да бъдете свидетели на един експеримент във вътрешното акустическо пространство на Човека, разширяващ неговия потенциал и търсещ максимално отдалечаване от традиционния концертен стереотип.

Движение в зоната на тоталното пост-модернистично поле през призмата на уникалността, обхващаща стилове от архаика до съвремие, вплитайки импровизации и мотиви от българския фолклор, в търсене на преживяването на звука.

Поради големия интерес, концерти ще има на две отделни дати, с по два последователни, взаимодопълващи се пърформанса:

1. 25.06.2017 г. /неделя/ - 20:00ч.

2. 25.06.2017 г. /неделя/ - 21:30 ч.

3. 27.06.2017 г. /вторник/- 20:00 ч.

4. 27.06.2017 г. /вторник/- 21:30 ч.

Национална галерия "Квадрат 500"

Места могат да бъдат резервирани предварително, както за един, така и за два последователни пърформанса на 
muzikalnalaboratoria@gmail.com .

Цена на билет за един пърформанс: 15 лв.

Заплащането ще се извършва на място.

We invite you to dive into the unique space of the Musical Laboratory of Man with conductor Maya Vasileva and artistic director Yordan Kamdzhalov. Movement in the zone of the post-modern field, comprising various styles – from archaic to contemporary, blending improvisations and Bulgarian folklore motives in the search of the experience of sound.

Two consecutive performances on two dates:

1. 25.06.2017 г. /Sunday/ - 20:00

2. 25.06.2017 г. /Sunday/ - 21:30

3. 27.06.2017 г. /Tuesday/- 20:00

4. 27.06.2017 г. /Tuesday/- 21:30

National Gallery "Kvadrat 500"

Places can be booked in advance for one or two consecutive performances at muzikalnalaboratoria@gmail.com

Price per performance: 15 BGN

Payment: on site, before the performance

Михаела Филева подари своето пиано на Вики

Михаела Филева подари своето пиано на Вики

     Михаела Филева: Много се вълнувам! Има надежда за музиката в България, приятели! Получих толкова много e-mail-и от разкошни родители на деца, които истински обичат това изкуство! Ето кой избрах да бъде новия собственик на моето пиано! Прегръщам Ви много ❤️❤️❤️

         П.П.: Имам и още една ИЗНЕНАДА! Дънди, страхотен човек си!

Този път се явявам в качеството си на една горда и щастлива баба…

Позволявам си този "лукс", защото в статията става въпрос именно за онези, Обикновени наглед Българи, които съхраняват в Душите и Сърцата си Бъдещето на нашата прекрасна България.

Спомням си, когато за първи път чух Вики, моята внучка, да свири на пиано.

Бяхме в галерия „Класика“, след един детски празник, на който я бях завела. Аз и Вили – галеристката, бяхме седнали в барчето да си поемем глътка въздух след веселия празник и разрешихме на Вики да посвири на пианото. Улисани в разговор не обръщахме внимание какво става в залата. По едно време и двете млъкнахме и се ослушахме. От залата звучеше истинска музика, а не просто детско дрънкане на пиано…

А Вики за първи път докосваше клавишите на пианото…

И ето я сега – с този безценен за нея и напълно заслужен Подарък – пианото на Михаела Филева!

DianaValkova сподели видеоклипа на Mihaela Fileva — с/ъс Vladimir Vasilev и NinaPetrova.

Много сме развълнувани и благодарни за благословиите, които получаваме!

Преди няколко седмици Нинчето, като знае колко нашата Вики харесва Михаела Филева, ми препрати обявлението на Михаела, че за рождения си ден ще подари пианото си на едно детенце, което свири на пиано. Когато получих съобщението на Нинчето, мигновено се вдъхнових да напиша емейл на Михаела, в който да й обясня колко чудесно дете е Вики, как отвътре й идва да свири и да пее, колко отдадена е на пианото и колко труд полага. Написах емейла спонтанно и на един дъх, изпратих го и забравих. Сетих се наскоро за прекрасния жест на Михаела и предположих, че вече е ощастливила някое от многото ни талантливи деца. Затова изобщо не очаквах обаждането от вчера, с което Михаела Филева ми каза, че избраното от нея дете е Вики! Толкова се зарадвах! Зарадвах се за Вики, която даже и не подозираше за всички събития. Която снощи скача, крещя и плака от възторг. За която срещата и запознанството с Михаела е най-голямо щастие. А мисълта да не свири вече на йониката си, а на пиано, и то пианото на Михаела е нещо, което надхвърля всички мечти. И искаше да го сподели с целия свят. Е, поне с нашия и съседния блок успя 🙂

Зарадвах се за Нина, която вътре в себе си беше сигурна, че пианото е за Вики, но това все пак беше чудна новина и тя се почувства като добрата фея, каквато всъщност е.

Зарадвах се за себе си - че мога да свържа детето ми с човек, който е пример за нея, че мога да я насърча в заниманията с музиката и любовта й към пианото.

Зарадвах се за самата Михаела: защото каквото правиш, го правиш за себе си и е ясно, че, когато успяла млада певица за рождения си ден подарява пианото си на 9-годишно дете, което свири на пиано, то това е подарък за нея и за детето у нея. Зарадвах се , че е намерила Вики, която я отразява най-пълно. И така кръгът се затваря и този жест, и тази мечта, и това пиано се превръщат в подарък за всяка от нас. И за всички хора, които чуват тази история, за всички нас. Благодаря❤

Исихия - Ветре

Исихия - Ветре

България пее

Музикалната лаборатория на Йордан Камджалов отваря отново врати за всички, които искат да пеят. Добре дошли сте на 24 юни!

Световно признатият диригент и приятел на Списание 8 Йордан Камджалов е в основата на любопитен музикален проект, отворен към всеки, който има желанието да пее.

Няколко пъти в годината се провеждат безплатни музикални събития, на които участниците ще имат възможност за звуково колективно преживяване под ръководството на Йордан Камджалов, търсейки общо докосване до света на музиката.

Дойде време за четвъртата среща от поредицата! Организаторите ви очакват на 24 юни 2017 г. от 17 ч в в Сити Марк център за изкуство, София, бул. „Янко Сакъзов" №30.

Желаещите трябва да се запишат на имейл mlzavsichki@gmail.com до 23 юни.

Следете събитието тук.

Новият музикален формат "България пее - Музикална лаборатория за всички" е отговор на големия интерес към концептуалния проект "Музикална лаборатория за човека" и нова стъпка в културната визия на Йордан Камджалов. Основна цел е пробуждането на един от най-мощните архетипи на българина - силата на духа, изкристализирала в изкуство и песен, благодарение на които е оцелявала с хилядолетия. Българският глас се носи в Космоса и по целия свят, превърнал се е в емблема на страната ни.

Настоящият формат дава път на универсалния език на музиката да обедини хора с различни опит, социална, възрастова и професионална принадлежност.

Eто го най-богатия българин