Михаела Филева подари своето пиано на Вики
Михаела Филева: Много се вълнувам! Има надежда за музиката в България, приятели! Получих толкова много e-mail-и от разкошни родители на деца, които истински обичат това изкуство! Ето кой избрах да бъде новия собственик на моето пиано! Прегръщам Ви много 
❤️❤️❤️
❤️❤️❤️
П.П.: Имам и още една ИЗНЕНАДА! Дънди, страхотен човек си!
Този път се явявам в качеството си на една горда и
щастлива баба…
Позволявам си този "лукс", защото в статията
става въпрос именно за онези, Обикновени наглед Българи, които съхраняват в
Душите и Сърцата си Бъдещето на нашата прекрасна България.
Спомням си, когато
за първи път чух Вики, моята внучка, да свири на пиано.
Бяхме в галерия „Класика“,
след един детски празник, на който я бях завела. Аз и Вили – галеристката,
бяхме седнали в барчето да си поемем глътка въздух след веселия празник и
разрешихме на Вики да посвири на пианото. Улисани в разговор не обръщахме
внимание какво става в залата. По едно време и двете млъкнахме и се ослушахме.
От залата звучеше истинска музика, а не просто детско дрънкане на пиано…
А Вики за първи
път докосваше клавишите на пианото…
И ето я сега – с този
безценен за нея и напълно заслужен Подарък – пианото на Михаела Филева!
Много сме
развълнувани и благодарни за благословиите, които получаваме!
Преди няколко
седмици Нинчето, като знае колко нашата Вики харесва Михаела Филева, ми
препрати обявлението на Михаела, че за рождения си ден ще подари пианото си на
едно детенце, което свири на пиано. Когато получих съобщението на Нинчето,
мигновено се вдъхнових да напиша емейл на Михаела, в който да й обясня колко
чудесно дете е Вики, как отвътре й идва да свири и да пее, колко отдадена е на
пианото и колко труд полага. Написах емейла спонтанно и на един дъх, изпратих
го и забравих. Сетих се наскоро за прекрасния жест на Михаела и предположих, че
вече е ощастливила някое от многото ни талантливи деца. Затова изобщо не
очаквах обаждането от вчера, с което Михаела Филева ми каза, че избраното от
нея дете е Вики! Толкова се зарадвах! Зарадвах се за Вики, която даже и не
подозираше за всички събития. Която снощи скача, крещя и плака от възторг. За
която срещата и запознанството с Михаела е най-голямо щастие. А мисълта да не
свири вече на йониката си, а на пиано, и то пианото на Михаела е нещо, което
надхвърля всички мечти. И искаше да го сподели с целия свят. Е, поне с нашия и
съседния блок успя 🙂
Зарадвах се за
Нина, която вътре в себе си беше сигурна, че пианото е за Вики, но това все пак
беше чудна новина и тя се почувства като добрата фея, каквато всъщност е.
Зарадвах се за
себе си - че мога да свържа детето ми с човек, който е пример за нея, че мога
да я насърча в заниманията с музиката и любовта й към пианото.
Зарадвах се за
самата Михаела: защото каквото правиш, го правиш за себе си и е ясно, че,
когато успяла млада певица за рождения си ден подарява пианото си на 9-годишно
дете, което свири на пиано, то това е подарък за нея и за детето у нея.
Зарадвах се , че е намерила Вики, която я отразява най-пълно. И така кръгът се
затваря и този жест, и тази мечта, и това пиано се превръщат в подарък за всяка
от нас. И за всички хора, които чуват тази история, за всички нас. Благодаря❤
Няма коментари:
Публикуване на коментар