Още малко история...
Кирил и Методий
Български
всеучилищен химн
"Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский храбър си
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
Русе, 1882,
априлий 15
[сп.
"Мисъл", 1892, кн. IX-X]
Търновка издири 90 старинни песнопения и песни,
посветени на св. св. Кирил и Методий
90 песнопения и
песни, посветени на светите братя Кирил и Методий, е издирила преподавателката
в катедра “Музика” на Великотърновския университет гл. ас. Славка Петкова-Марчевска.
Най-старите открити от нея композиции са на повече от 300 г., а най-новите са
писани в средата на XX век. Разделени в три част – църковни песнопения,
училищни и хорови песни, те са публикувани в сборника “В прослава на св. св.
Кирил и Методий”. Изданието няма аналог в страната и беше представено в
читалнята на Народна библиотека “П. Р. Славейков”. То е предназначено както за
учители от предучилищния и началния курс на обучение, така и за професионални
певци, които се изявяват в тригласни и четиригласни хорови формации. Авторката
посвещава своята книга на 50-ия юбилей на търновската алма матер,
1150-годишнината от Моравската мисия на светите братя Кирил и Методий и на
200-годишнината от първото светско празнуване на Деня на славянската писменост и
култура в България в град Шумен.
Откога се почита делото на светите братя?
Известно е, че
делото на св. св. Кирил и Методий е започнало да се чества още в края на IХ
век, когато те са канонизирани за светци, разказа преподавателката. За всеки от
тях е имало отделен църковен празник – 14 февруари за св. Кирил и 6 април за
св. Методий. Едва в началото на ХIII век е било въведено общо честване на 11
май. Според сведения от руски източници, въвеждането на общия празник е станало
по указание на цар Борил през 1207 г. “За да е ясно за тези, които ще се
запитат каква е връзката между 11 май и 24 май, ще уточня, че първата дата е по
Юлианския календар, а втората е по Григорианския, установен в България през
1916 г. Между българските историци от години се води спор по отношение на
появата на светското празнуване на солунските братя – дали Пловдив, или Шумен
са поставили началото му. Но всъщност основания за спор няма, тъй като в
първото известно свидетелство от 1813 г. се разказва за театрално представление
в Шумен, изиграно на 22 май в чест на празника на българската писменост.
По-късно, през 1851 г. е подготвен първият училищен празник, посветен на
двамата равноапостоли. Той е организиран от Найден Геров в Пловдив и се
провежда в едноименното епархийско училище на 11 май”, обяснява г-жа Марчевска.
В следващите
години традицията за честването на св. св. Кирил и Методий на 11 май бързо се е
разпространила не само по българските земи, а навсякъде, където живеят българи.
Бързо празникът е надхвърлил църковно-училищните рамки и се е превърнал в
общонароден. Празнуването му е станало белег и изява на принадлежността към
българския род. “Още в първото десетилетие на новия български празник се
налагат всички елементи на тържеството, които познаваме до днес, като започнем
с църковното им тачене, водосвет, училищен празник и народно веселие с песни и
хора. Централно място по време на тържествата заемат образите на двамата
светци, които са обект на почит не само при богослужението в храма, но и в
училищата и общоградските празници, като портретите им още тогава са били
обкичвани с цветя”, подчертава асистентката от ВТУ.
Музиката и празникът
По думите на
Славка Петкова-Марчевска в празнуването на най-българския празник са били
включени всички родове музика, които по онова време са имали място в живота на
българите. Сред тях са православните църковни песнопения, “нарочно наредени
песни” за св. св. Кирил и Методий, изпълнявани в училище, и народните песни,
свирни и хора. По дописки от възрожденския печат авторката е успяла да издири
какви песнопения са се пеели в празничното богослужение, при празничното
шествие и при водосвета. Най-разпространен е бил тропарът на славянските
апостоли и учители заедно с други традиционни песнопения. Някъде са били
изпълнявани и по нови тропари, съчинявани за тях през Възраждането. При
празнуването в училище са присъствали и царски маршове за възхвала на султана и
песни за светите братя.
“До наши дни са
запазени няколко образци на такива песни, от които е видно, че повечето от тях
са в стила на европейските маршове или старата градската песен, макар че е
имало и мелодии, близки до българската фолклорна традиция. Една от най-ранните,
съхранени училищни песни от този период, са “И след тисяща годин” по текст на
Йоаким Груев, която присъства и в училищните спомени на Иван Вазов. От тогава
датират и песните “Тоя празник нам дарява” и “Кирилу и Методию” по текст на
Любен Каравелов, “Днес ден славен”, “Химн на Кирил и Методий” и “Да прославим
паметта”, които са дело на Добри Войников. Така се е формирала значителна група
от песни на тази тема, принадлежащи към жанра “училищна песен”. Мелодиите им са
от различни интонационни стилове: селски и градски фолклор или в тъй наречения
общ тон, подражаващ на европейската маршова и детска песен. Общото, което ги
обединява, освен функцията им, е, че имат ярко изявена мелодика и до известна
степен са съобразени с вокално-изпълнителските възможности на учениците”,
допълва преподавателката.
След
Освобождението денят на солунските братя е започнал да се чества във всички
селища на свободна България като израз на радостта от свободата. В останалите
поробени краища на родината празникът е бил израз на стремежа към свобода и
изява на българската принадлежност. Тогава са се появили нови песни за
празника, за светите равноапостоли и тяхното дело, голяма част от които не са
достигнали до нас, тъй като не са били записвани и издавани. Много от тях са
били дело на учителите, които са продължавали да работят с възрожденски плам, и
като част от просветителската си мисия са създавали както стихове, така и
мелодии. Някои от тях са останали ненадминати до днес, както “Химн на св. св.
Кирил и Методий” от учителя композитор Панайот Пипков. Стиховете на Стоян Михайловски
са били написани през 1882 г., когато е учителствал в град Русе, и са били
публикувани в сп. “Мисъл” от 1892 г. Музиката е била създадена през 1901 г. в
Ловеч, където Панайот Пипков тогава е бил учител. В края на XIX век и особено в
началото на следващия у нас вече е имало професионални музиканти – Емануил
Манолов, Добри Христов, Александър Кръстев и др. Те са се отзовали на
необходимостта от празнични песни и са създали нови творби, непринадлежащи към
училищните песни. Това са хорови песни за концертно изпълнение, предназначени
за четиригласен или петгласен смесен хор.
В средата на
миналия век празникът на създателите на писмеността постепенно се преобразува в
празник на българската просвета и култура. След 1969 г. църковното честване на
светите равноапостоли протича отделно. Както на 11 май се празнува само в
църквата, така и 24 май остава само училищен празник – тържество на славянската
писменост, българската просвета и култура. Като традиционни форми за честване
се утвърждават тържественият концерт в навечерието и манифестацията на
учениците в деня на празника. На тези концерти освен другите изпълнения
присъстват и многогласни хорови песни, посветени на славянските първоучители.
Празничното шествие с плакати и цветя задължително включва музика –
инструментални маршове, изпълнявани от фанфарни или духови оркестри и песни,
между които на първо място е химнът с автори Панайот Пипков и Стоян
Михайловски. Място за общо, всенародно веселие с народни песни и хора няма. “В
този период нови песни за св. св. Кирил и Методий не са сътворени, а по-рано
създадените отсъстват от учебниците и песенните сборници. В учебниците по
музика и в празнуването остава само познатият и до днес “Химн на Кирил и
Методий”, разбира се, със съкратен и променен поетичен текст”, признава г-жа
Марчевска.
В края на 80-те
години творците в България отново се насочват към тази тема, създадени са и
публикувани в отделни сборници няколко нови песни за двамата просветители. През
1981 г. е издаден албум от две грамофонни плочи на Балкантон с песни под
надслов “Вам, о Кирил и Методий” и сборник с песни от XIX и началото на XX век,
аранжирани за различни хорови състави смесен, женски и детски хор в поредицата
“Родна песен”.
На 30 март 1990 г.
с решение на Народното събрание 24 май е обявен за официален празник на
страната. “Сред всички така вихрено протичащи промени, включително в училището,
значимостта на този празник, изглежда, не е вече така очевидна за всички. За
съжаление, трябва да отбележим, че не се забелязва интерес и от страна на поети
и композитори към личността, делото и празника на св. св. Кирил и Методий. Не
можем да се похвалим и с наличието на съвременна разгърната ритуалност за този
светъл български празник. “В това отношение се надявам този сборник да запълни
до известна степен тази празнина, като даде репертоар, от който детските,
началните учители, музикалните педагози в средния курс и хоровите диригенти да
подбират хубави песни”, сподели преподавателката във ВТУ.
www.dnesbg.com
