„Седемте живота на Иван Б.” от Николай Светлев

 Шведско издателство прави аудиопремиера на уникална българска книга за абсурдите на соца

 Романът от чекмеджето „Седемте живота на Иван Б.” от Николай Светлев вече е достъпен за слушане от всяка точка на света

 

 На 7 септември т.г. шведското издателство Lind&Co публикува аудиоверсия на романа от чекмеджето на социализЪма „Седемте живота на Иван Б.” от Николай Светлев. На тази дата се навършват точно 115 години от рождението на Тодор Живков, чието задочно присъствие се усеща в повествованието на тази книга, писана нелегално през соца и разкриваща неговите парадокси и абсурди. Самият Живков е чел една глава от тази книга, публикувана като четиво с продължение във вестник „Труд” през 1990 година. И коментарът му бил: „Ха-ха-ха, добре ни е изтипосало това момче!” Независимо от това цялата книга е публикувана на  хартия едва 35 години след завършването й, а сега вече е достъпна и като аудиокнига за слушане.

Това е едно голямо улеснение за широката читателска аудитория, както в България, така и за българските общности от цял свят, които нямат възможност да се сдобият с хартиеното издание. Аудиоверсията ще е от полза и за незрящите хора, както и за тези, които искат да слушат книгата, когато им е удобно, без да се налага да четат с очите си.

 Прочитът в изпълнение на актьора Йордан Сираков е наистина  впечатляващ и трае 8 часа и 14 минути, които ви оставят без дъх!

 Шведското издателство Lind&Co са издатели на аудиокнигата, която те разпространяват на платформата на „Сторител България”. Има направен и трейлър на книгата, който цяла седмица ще стои на най-видимото място в приложението на „Сторител България”. За пенсионерите е важно, те или техни близки да се абонират за това приложение по електронен път и да потърсят там книгата за слушане, както и да споделят съответните коментари за прочетеното.

 

Ето и линк към книгата. Моля с горната бележка ако е възможно, разпространете го във вашите социални групи в мрежите. Благодаря от сърце!

 Седемте живота на Иван Б. при социализъма

РС, Николай Светлев с брилянтен, но доста хаплив език рисува края на, толкова бленуваното от някои, развито социалистическо общество… Да, когато пише романа, този край все още не е дошъл и не ми е много трудно да си представя какво би се случило и с ръкописа, и с автора му, ако беше попаднал в „правилните“ ръце…

Този роман не е просто едно художествено четиво. Той те кара да мислиш. Той вади на повърхността скритите и, може би, позабравени истини, довели ни до абсурдния живот днес. Той ни показва, макар и не директно, кой и как изгради основите на днешното „демократично“ общество…

Написан преди 35 години, отразяващ една отминаваща епоха и болезнено пророчески свързан с тогавашното бъдеще и днешната ни трагична реалност…

Болезнено реалистична, тази книга е за младите хора, за онези, които не помнят времето на социализма. Но и за онези – по-възрастни, които помнят само цената на билетчето за градски транспорт и на сиренето… Да, съгласна съм, че нямаше физически гладуващи, но гладът, който изпитвахме беше много по-жесток – глад за информация, глад да си кажеш мнението, глад за музика, наука и изкуство, извън рамките на социалистическата общност…

 

Благодаря г-н Светлев и за напомнянето, и за дълбоките, макар и тежки размисли за света, в който живеем днес…

 Весела Стамболиева

„Дневникът на един гад”, Николай Светлев - репортаж-рецензия от Радка Топалова

 „Дневникът на един гад”

след София разтърси Пловдив и Димитровград

 

Корицата на новата книга

Новата книга на Николай Светлев описва зачатието на изборната лудост у нас и неслучайно се появява в навечерието на новите предсрочни избори

 

Книгата предизвика разбираем интерес в софийската публика

Пловдивската премиера на романа от чекмеджето на писателя Николай Светлев  „Дневникът на един гад” събра приятели и почитатели – журналисти, писатели и читатели в поредното издание на Литературния салон на читалище „Алеко Константинов“ в Пловдив. Тя е втората от авторовата поредица „Книги от чекмеджето“ като след бляскавата си премиера в София успя да разтърси и почитателите на изящната словесност и в града под тепетата. Литературният критик и историк Асен Димитров-Феликс, който е и редактор на книгата, представи романа–дневник на един американски българин като „машина на времето, която ни връща ден по ден в драматичния кипеж на първите демократични избори у нас, на фона на умело вплетени ретроспективни моменти. И почти невероятно е, че събитията, описани преди 36 години, удивително напомнят на безпорядъка, в който се намираме и днес като общество“. Той я определи като „разтърсваща българска версия на мечтаното завръщане на набедения Блуден син, който не дължи разкаяние никому, но неговата среща с родното е по-драматична от притчата за библейския му събрат.” Според него голямата заслуга на писателя Николай Светлев е, че не само спасява дневника, но и го представя на българските читатели с оптимална времева дистанция.

Пиша този анонс за книгата на Светлев през призмата на сърцето си! Защото разумът приема трудно действителността, която е била истината и веруюто на цял един живот - не само моят, но и на мнозина от нас. Но тази книга трудно може да влезе в рамката на рецензирането. Тя е огледалото на една епоха. Това е настолна книга за всеки българин, който иска да я има нашата България.

Прототипът на главния герой Георги Бандиев е дал екзалтираната картина на времето на големите промени. Вярата в песента на свободния дух, сълзата в окото на надеждата за България - демократична и независима. И всичко това оставено в един тефтер - дневник, побрал  преживявания в рамките на 14 дни и спомени от миналото. От вълнуващите думи на стюардесата „Честита ви България!”, през „Времето е наше” по митингите, до жестокия и отрезвяващ сблъсък с действителността. Бандиев иска да живее за България, напук на природните закони - да доживее свободния дух на българина и отърсването му от средновековния деспотизъм. Той вижда мрака, но и светлината в края на тунела. Вижда бездуховността в желязната логика „Щом всички грабят, защо аз да съм по-назад?”.  И за това, че не бива властта да бъде в основата на благоденствието и успеха - както го е казал още Буров.

За него е трагична срещата със шофьора на такси - старши научен сътрудник по теоретична физика и Милена - проститутка по професия, а по образование - магистър по философия.

И все пак той не губи надежда: „Ще видим господа офицери!”

Въпреки, че осъзнава обществената трансмисия на тиранията и това, че убийственият авторитет ражда тирания и авторитарност, омразата ражда омраза, а кръвта - жестокост и жажда за нова кръв.

Отрезвяващата действителност не може да убие желязната логика за това, че нациите не умират както хората и има надежда да се отърсят от вековната плесен. Както го е казал Анатолий Рибаков в „Децата на Арбат”- „Защо е този път, щом не води към Храма?”

Бандиев вярва в силата на живата вода от Юдиното кладенче до неговото родно Змеино, където е коренът му - ако можеше да „напие” цял един народ… от „пиянството на един народ” по Вазовски, та до наши дни.

И си мисля - да даде Бог този Храм да го има за душите ни и след нас.

След двете последни книги на Николай Светлев, аз имам тази надежда. Бог да го пази, защото е истински българин.

Те са самото Юдино кладенче… повярвайте ми! И ценен източник на историческата памет.

В Пловдив историкът-родолюбец Борис Аргилашки вдъхнови присъстващите с емоционален прочит на откъс от романа

Историческа памет, която се предава по веригата на вените на България - на следващия ден в града на Пеньо Пенев Димитровград. При още по-екзалтирана публика в Клуба на дейците на културата в града, автор и редактор под формата на диалог проведоха интересна среща - разговор с гостите на събитието, като ги запознаха и с първата книга от поредицата, предизвиквайки жив интерес и теми за размисъл.

В Димитровград автор и редактор сътвориха истинско шоу

Какво по-ценно от това паметта да лекува… като Юдиното кладенче

РАДКА ТОПАЛОВА, член на СБП